Тайните за границите на нормалното

Цял живот прекарваме да си задаваме въпроса дали една или друга личност може да бъде определена като "нормална". Нормална личност. Човек. И ние безотговорно приемаме, че знаем какво е да си нормалeн. Какво е човешко. А може той да е повече човек от нас. Може би ние сме болните, казва героят на Стоян Алексиев в наистина абсурдната, но и толкова актуална за съвременния ни свят пиеса на британеца Джо Пенхол.
Има ли някъде сини портокали? Какво казва един прост тест за важността на цветовете оранжево и синьо за личността ни? Как точно се "измерва" равнището на психическото здраве? Какви са тайните за границите на нормалното? Това са само някои от въпросите, които си поставят героите в пиесата на Джо Пенхол, отличена с всички най-престижни награди за съвременна драматургия, сред които са призът "Лорънс Оливие" за най-добра пиеса и наградата на Асоциацията на британските театрални критици.

Кой е лекуващият лекар - Николай Върбанов, Стоян Алексиев и Стефан Вълдобрев

В "Син портокал" играта и проблемите се завъртат в една психиатрична клиника около героя на Стефан Вълдобрев Крис, който е с "личностно разстройство на границата на психоза и невроза" и много му се иска да напусне това потискащо място колкото може по-бързо. Явно изпратен от полицията и социалните служби в клиниката, той е лекуван от доктор Брус, но терапията не дава особени резултати. Затова в деня на изписването на Кристофър героят на Николай Върбанов повиква старшия консултант д-р Робърт на Стоян Алексиев, за да сподели с него съмнението си, че пациентът е болен от шизофрения и се нуждае от допълнително лечение. Тест за психическото здраве на пациента е купа с портокали. Оттам нататък в тази, общо взето, обичайна ситуация се разиграва определено необичайното действие в това динамично, смешно, тъжно, абсурдно истинско и абсурдно въображаемо, но и наситено с много хумор и проникновение в света на разпиляното съзнание на съвременния човек представление на Съни Сънински.

Кратко съвещание преди началото на експеримента - Николай Върбанов, Стоян Алексиев и Стефан Вълдобрев
Снимки Симон Варсано


Защото в спектакъла по най-естествен начин съжителстват и се преливат едно в друго невероятни и взаимноизключващи се състояния, между тримата герои се случват колкото възможни, толкова и невъзможни неща, които ги задържат на границата на нормалността и лудостта. Но в крайна сметка цялата история ни говори за истините и лъжите около нас и за нас, за тъмните тайни на нормалното и светлите истини на лудостта.
Спектакълът е изпълнен с невероятната психическа и физическа енергия на Стоян Алексиев, Стефан Вълдобрев и Николай Върбанов и отправя категорично предизвикателство към всички установени истини, утвърдени правила и познати ситуации. Сценографията е на Вечеслав Парапанов, а музиката е на младия композитор Тодор Стоянов.