Помен за честта, истината и предателството

Как да се провреш под дъгата с гърбица от лъжи, предателства, подлост и корист? Как да се провреш под дъгата с гърбица от безсмислено изживян живот, ненамерена любов, забравена чест и съвест? Как да се провреш под дъгата с гърбица от неистини и заблуди?
Струва ми се, че това са въпросите, които интересуват режисьора Асен Шопов в постановката му на пиесата на Георги Марков "Да се провреш под дъгата" на камерната сцена на Народния театър. Днес, повече от 40 години след написването й, проблематиката на пиесата звучи в известен смисъл двузначно. От една страна, "проблемът за предателството на идеалите или за измяната спрямо себе си, който за мен, а смятам, и за мнозина други, това беше една от най-актуалните теми на нашето време" (както го е формулирал авторът), всъщност е сред вечните екзистенциални въпроси, което отпраща пиесата на нивото на философската драматургия. От друга страна обаче, историята за шестимата умиращи от туберкулоза мъже, които предават на жандармерията ранената партизанка, тайно приютена в санаториума на д-р Господов, не се развива и не прераства в истински конфликт, който би могъл да осмисли адекватно и стойностно темата и да се превърне в морална дилема.
Спектакълът, формално изграден като панихида или като помен за честта, истината и предателството, е затворен в мрачно сценично пространство (сценография Асен Шопов), в което всички чакат своята развръзка - агонията, смъртта, края на войната, края на дните, края на времето. В пространни и сякаш музикално оркестрирани диалози Философът на Стоян Алексиев, Докторът на Георги Кадурин, Художникът на Валентин Ганев, Гърбавият на Георги Мамалев, Акрабов на Васил Михайлов и Педро на Петър Попйорданов, споени във великолепен актьорски ансамбъл, очертават границите и пределите на проблема за честта, истината и предателството. А техен контрапункт и контраст както в драматургичен, така и в сценичен план, са д-р Господов на Руси Чанев и Немият санитар на Марин Янев, които се явяват едновременно катализатор на конфликтите и мярка за противопоставяне. Скритият смисъл на тази мрачна история се извежда и разкрива най-вече чрез Гърбавият на Георги Мамалев, който с физическия си недъг го олицетворява и предизвиква. Спектакълът със сигурност поставя сериозни въпроси и го прави умно и интелигентно.