Образът на колективната илюзия

В пиесата си "Вълните", вдъхновена от едноименния роман на Вирджиния Улф, френската авторка Арлет Ричи разказва за ритъма на морето, за времето, което не отминава, и за хората, които отминават. Пресътворила съм живота на петима от героите на Вирджиния Улф, чието приятелство, родено още през детството им, ги кара да вярват, че ще преодолеят времето, уточнява авторката, която е постановчик на спектакъла, който се играе на камерната сцена на Народния театър. Чисто човешките чувства - меланхолия и носталгия, са без значение и тежест, ако си спомняме заедно с приятелите за времето, когато сме споделяли всичко. Но ако един от тях умре, се появява нещо, невъзможно за споделяне - неговото "умиране". Така съобщността между приятелите се нарушава и онези, които остават, получават своите индивидуални значения и лична стойност. Щастливи или нещастни смъртни, те просто правят опит за раздяла... Но завръщането в общата им младост е една въодушевяваща идея, защото това отминало време е преживяно също така истински, както и настоящият момент. Подобно на морските вълни героите винаги се завръщат! Когато един приятел от детството умира, човек остарява, става смъртен. Истинските възрастни са онези, които съвсем сериозно знаят, че винаги си остават деца, споделя своите замисли и намерения режисьорката.
На фона на синьо-сивото, нарисувано върху бели екрани, море и черните силуети на чайките (сценография и костюми Чавдар Гюзелев) в смутното време между двете войни, в хотел на английския бряг и след близо двайсетгодишна раздяла се събират петима неразделни от детинство приятели. Повикал ги е неизлечимо боленият Бърнард - издател и неуспял писател. И петимата са петдесетгодишни. Невил е самотен ерген и самолетен конструктор, който в навечерието на Втората световна война "подготвя унищожението на всички ни" - както заявява Сузан, домакиня, майка на пет деца, Рода е ангажирана писателка феминистка, която се бори за сексуално равноправие между половете, Джини - все още очарователна, но вече пенсионирана известна певица. Отсъства само онзи, в когото всички те са били влюбени - съвършеният Пърсивал, загинал преди повече от 20 години в Индия. Но въпреки всичко неговият дух постоянно броди наоколо и предизвиква болезнени, но и красиви спомени. Може би защото отсъстващият винаги е по-съблазнителен и недостижим или може би защото това е просто образът на една колективна илюзия. Но противно на житейската логика, Бърнард не умира - просто защото нищо в тази интелектуална, философска пиеса не се движи според законите - нито на времето, нито на драматургията. Привидно неочаквано, действието се връща с двайсет години назад - когато всички герои са още в колежа, а по-сетне и още по-неочаквано - когато са деца. Юлиан Вергов, Ивайло Герасков, Снежина Петрова, Рени Врангова и Мария Каварджикова са обединени в изкусен актьорски ансамбъл, пресъздаващ сложните вълнообразни движения на живота, спомените, преживените истини и изстраданите илюзии.