Нови стихотворения от Димитър Стефанов

Димитър Стефанов е известен български поет, есеист и преводач, автор на повече от трийсет книги, между които стихосбирките "Знак за събиране" (1968), "Миналото, в което ще се превърнем" (1975), "Всекидневни сонети" (1981), "Гората на глухарчето" (1988, първа българска хайку стихосбирка), "НепреМИГващо синьо" (1999), "Защо снегът?" (2002) и "Човешки, твърде човешки" (2007), лирико-философските миниатюри "Невидимости" (2005) и двата есеистични сборника "Несъответствия" (1983) и "Очертания на мига" (2008).
Член е на Българския ПЕН-център, почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура, почетен член на Клуба на независимите писатели - Братислава.

Пътник през времето

   Бързаш, все бързаш.
И сега.
Към автобусната спирка.
   Тъй като автобусът вече
пресича кръстосаните посоки
и спира след светофара,
артрозно почваш да тичаш,
за да го хванеш.
На една ръка разстояние
задната му врата
нежелателно
под носа ти се хлопва
и претъпканият автобус
от ръцете ти се изплъзва,
като да е мечта.
   Поеми си дълбоко дъх,
сърцето си усмири.
Ще дойде следващата възможност,
може би в нея ще има
свободно местенце за теб.



Двамата

Потънали са в мълчание.
Той често надига
чашката с твърд алкохол,
а тя поднася
близо до своите устни
чашката на лалето.



Зимен фрагмент

Голи, прозирни, самотни
са дърветата извисени.
А тъй са си близки
и лежат заедно
на сушина
дървата за огрев.



Птици над селото

Те долитат...

Орелът се вие високо
някак спокойно небесен,
няма да го съзра,
ако не ми се обади
с исторически грак:
Кра-кра!
(Кракра Пернишки?)...

Ястребът крясва остро,
кой да му възрази.
Рязва дълбоко деня
с металносиви криле,
почва видимо да стеснява,
почва видимо да снишава
своите хищни кръгове
над избраната цел
и отведнъж се стрелва надолу.

Победен крясък...
Сподавен писък...

Орли, орли...
Мое балканджийско селце!
Ястреби, ястреби...
Наше световно село!