Поръчай си социолог

В съвременния свят социологическите изследвания заемат важно място във формирането на обществените нагласи. Бизнес, работодатели, политици се допитват редовно до услугите на агенциите, изследващи обществените нагласи.  Няма важно събитие, което да не мине без проучване на общественото мнение. Можем ли да им вярваме обаче,  вече звучи риторично.
Тези дни един скандал отново излезе на дневен ред. Социологическата агенция "Алфа Рисърч" "сезира" Сметната палата и държавната финансова инспекция, тъй като е била неправомерно отстранена от обществена поръчка на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Обвиненията са за грубо погазване на процедурите по публичните търгове чрез своеволна подмяна на официално посочения краен срок, неравнопоставено третиране на кандидатите и пренебрегване принципите на честната конкуренция и административен произвол, чието запазване в тайна е защитено от Закона за обществените поръчки.
Скандалът се заформи през юли. Тогава директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова изказа съмнение, че проучването е дадено на Институт за социални изследвания и маркетинг на Мирослава Радева, която извади удобно на властта проучване за протестите на "Орлов мост" и нарочи протестиращите за "хора с объркани глави".  Интересен факт е, че поръчката за него е направена от пиар агенция "Янев и Янев", с които агенцията на Мира Радева работи от 1992 г. " Собственичката на агенцията Елена Вълчева - Янева е личен медиен съветник на банкерката и мажоритарен собственик на "Пампорово" АД Цветелина Бориславова. 
След приключването на конкурса от "Алфа Рисърч" подават искане да получат копие от протокола от работата на комисията, въз основа на чиито оценки е извършено класирането. Достъп до протокола им е отказан с обяснението, че съгласно последните изменения в Закона за обществените поръчки (ЗОП) възложителят, макар и боравещ със средства от държавния бюджет, не е длъжен да предоставя информация за класирането по конкурси чрез публичните покани - т.нар. малки обществени поръчки. Така случаят насочва вниманието към законово "гарантиран" системен проблем в ЗОП. В новия си вид законът

увеличава не прозрачността, а само нейната имитация

Той отваря входа за по-голям брой кандидатстващи по публични покани, но изходът остава черна кутия. В сегашния си вид законът удря най-силно малките и средните фирми, които са основните участващи по тези поръчки и които поради системно получавания отказ от информация никога не могат да разберат какъв е размерът на административния произвол и/или политически натиск. Нежеланите могат безпрепятствено да се отстраняват, победителят често е предизвестен, а един огромен дял от обществените поръчки остава извън всякаква отчетност, контрол и "нездраво" обществено внимание. Вярно е, че като отделно взети стойности сумите в сферата на публичните покани са по-малки, но заради законово закрепената безотчетност и безнаказаност на провеждащите ги са с огромен корупционен потенциал. Поради което се оказват и перфектно средство за извършване на лични, икономически и/или политически услуги.
Проблемът със съмненията за

корупция в обществените поръчки

и социологическите проучвания не е нов, но с наближаването на изборите той отново излиза на дневен ред. Непрозрачното им финансиране, предопределя поръчковите профили на тези проучвания.
Преди време лидерът на РЗС Яне Янев предложи социологическите агенции да разкриват кой е поръчал социологическото изследване особено преди избори. Защото когато хората излизат на всевъзможни протести и навсякъде скандират "Долу ГЕРБ!", а на този фон се появява социологическо проучване, според което доверието в ГЕРБ расте, е от значение кой го е поръчал! 
Огласяването на данните за финансиране обаче не можело да стане, защото го забранява кодексът на международната организация ЕЗОМАР, в която българските агенции са членове. Вероятно правилата на ЕЗОМАР са писани с цел точно обратна на тази практика, която се налага в българския обществен живот.
У нас обаче с прилагането им се злоупотебява. А би следвало избирателите да са наясно кой, в какъв момент и срещу каква сума финансира съответно социологическо проучване, тъй като проучванията не само че влияят върху общественото мнение, но и

предрешават много процеси

Те могат да влияят много мощно на общественото мнение не са само в предизборен период, но и при лобиране за една или друга поправка в закона.
Реално, дори да не е порочно самото изследване, ролята на социологическата агенция  пак има манипулативен характер. Това идва от факта, че социологическите агенции не просто събират и измерват данни, но налагат и интерпретация. Най-податливи на манипулиране чрез интерпретация са хора, които не притежават нито време, нито материални ресурси да формират мнение по всички въпроси от обществен интерес, т.е. не познават добре материята.
Съмнителен е и начинът на извършване на едно социологическо изследване. Обикновено се съобщава, че то е направено "сред 500-1000 жени и мъже в няколко големи града". Дали те са представителна извадка? И как точно са се допитали до тях - по телефона? А кой по телефона е склонен пред непознати лица да споделя политическите си пристрастия - на кого вярва, кого подкрепя? Не е ли това също толкова личен въпрос, колкото какви доходи взимаш и с кого спиш?
В крайна сметка не става ясно има ли въобще нещо прозрачно и обективно в този род изследвания - кой ги поръчва, респективно плаща, ако има обществена поръчка, на какъв принцип се прави изборът на агенция и как точно се провежда самото проучване. Неясно остава и

рязкото забогатяване на някои социолози

Ясно е само едно - че всичко, носещо гриф "социологическо", е обвито в мъгла. А липсата на прозрачност води до недоверие в обществото към всичко, което се съобщава в публичното пространство. Подкопава се и доверието в медиите,  върху които падат обвиненията при заблуждаващо проучване. А виновник в тези случаи няма как да са медиите, защото те се явяват само информационни посредници, които оповестяват съобщените им данни от авторитетни проучвания. На уж авторитетни агенции. Резултатът е обезверяване на хората, породено от напластяване на недоверие, което води до изчезване на онази спойка между хората, която прави от индивидите общност. Изчезва и най-важният компонент за участие в демократичните процеси - доверието. И после защо толкова малко хора гласуват на избори...