Европа се деевропеизира

Няма да се разхождам далеч в историята и да разглеждам набезите в нашия континент на хуни, татари, араби и други подобни - това са отдавна възникнали и решени проблеми. Същинско ново нашествие настъпи след Втората световна война. В Англия, Франция, Белгия и Холандия надойдоха пришелци от бившите им колонии, които те поради гузна съвест и нужда от евтина работна ръка приемаха безропотно. В Германия пък наводниха потомци на бившите им верни съюзници от Османската империя - турците. Дойдоха уж само временно да работят, но останаха със семействата си.
Това ставаше през втората половина на миналия век. А през нашия възникна нов страшен проблем. След като Западът разруши статуквото в Близкия изток и Северна Африка, потоци от многохилядни мюсюлмански маси се втурнаха към Европа. И бежанският проблем, който отначало бе подценяван, постепенно с ескалирането си, стана заплашителен. Сега от ЕС се чудят как да го овладеят, но май всяка страна е оставена сама да се справя както може.
И ние тук в Източна Европа не сме погалени от съдбата. Едно, че бежанците минават през нашите държави и много от тях остават тук, а и отделно от това си имаме стари проблеми, които все повече се задълбочават. За нас в България те идват главно от две страни: турците, които постоянно са подстрекавани от неоосманизма на днешната турска власт и циганите, които стават все повече и за съжаление все повече се и маргинализират.
Като нов бич над Европа надвисна и вилнее страшната заплаха ИДИЛ, войнстващият ислямистки фундаментализъм. А вместо сплотяване и събиране сили за отпор, Европа все повече се разцепва. Британия се "обрегзити", НАТО, вместо да обедини сили с Русия срещу ислямската заплаха, вижда в нейно лице враг. Затова става все по-реална заплахата за погиването на Европа - люлката на световната цивилизация.

Димитър Марков, Враца