Слънчевата птица от стърнищата

Милчо Андреев

Без съмнение пъдпъдъчият лов е най-масовият в страната, при това е и един от най-емоционалните. Известно е, че пъдпъдъкът обитава високите стърнища, обрасли с плевели - балур, щир, диво просо, неокосени люцерни и ливади, площи с царевица и слънчоглед, картофи и цвекло, особено когато са с много плевели. Там той намира добро укритие и отглежда потомството си. През август все още се срещат гнездещи и водещи люпило женски пъдпъдъци, а мъжките често пеят близо до тях. Птиците предпочитат влажни места, задържащи сутрешна роса, която задоволява нуждите им от вода. Именно в плевелите пъдпъдъците намират спокойствие, защита от хищници и храна. Рано сутрин и привечер мъжките се обаждат с характерна песен, която никой ловец не може да сбърка - "път-пъдък, път-пъдък", откъдето идва и името на тази птица. Щом се обади един, към него се присъединяват и други и скоро цялото стърнище звъни от песента им. Лесно може да се установи местонахождението на пъдпъдъка по тази песен, което е полезно при лов без куче.
Рано сутрин при росно време и облачно небе пъдпъдъкът се вдига лесно. В такъв случай той излита на метри от ловеца, а при горещо време - чак когато може да го настъпим. Стреля се бързо, но все пак не бива да се прибързва с изстрела. Ясно е, че при изстрел отблизо снопът сачми е концентриран и поразяването е по-трудно, да не говорим че в такъв случай птицата се разкъсва и похабява. Най-добра дистанция за стрелба е на 20-30 метра. Важно е да запомним мястото на поразения пъдпъдък, за да го намерим, дори без помощта на куче. Ако птицата е само ранена, тя бяга бързо и намирането става невъзможно.
През август при лов излитат по две или повече птици едновременно. Практиката показва, че стрелбата по втория само ни отклонява вниманието, рядко е сполучлива и просто ни пречи да запомним и открием отстреляния.
През август-началото на септември ловът на пъдпъдъци е труден поради гъстата и висока тревна растителност, която тази година е особено изобилна, и освен че крие пъдпъдъците, сутрин рано при роса ни мокри до кръста. На такива места птиците са по-лениви и трудно се вдигат, предпочитат да бягат или да се затаяват. Сега те са и по-слаби, по-енергични, летят бързо, като често сменят посоката си и стрелбата по тях е трудна.
През септември е златното време за лов на пъдпъдъци. Прибирането на реколтата е ограничило местообитанията им. Мъжките вече почти не пеят, защото са приключили с размножаването. Сега пъдпъдъците са едри и тлъсти, летят тежко и бавно в права посока и стрелбата по тях е по-лека. Необходимо е след излитането да запазим самообладание и да изчакаме да отлетят на оптимално разстояние. Пропуснатите птици са мързеливи, кацат по-близо и само в по-гъсти места, след което не бягат, а се затаяват. Така откриването им винаги е по-лесно. При вдигането на пъдпъдък трябва да претърсим цялата околност, защото е вероятно да попаднем на пъдпъдъци, готвещи се за есенния си прелет.
През октомври пъдпъдъците се готвят за отлитане и се събират на големи ята на равни и открити места. След отлитането на основните пасажи остават само единични птици, които не са успели да натрупат тлъстини за прелета. Много съблазнително е попадането на мигриращ пасаж по двете магистрали на птичия прелет - Виа Понтика и Виа Аристотелис, което обаче се случва рядко.
Да не забравяме - на пъдпъдъци се стреля с най-дребните сачми, а нормата за отстрел е 15 птици на ловец за един излет в разрешените дни от 15 август до 30 ноември.