Ловът - занятие за аристократи?

Милка ВЕЛИНОВА

Участието в лова предполага владеене на сложна технология. Още от древността около него се е обособила обширна и интересна "учебна" литература, в която присъстват и значителни произведения. Добре известно е такова фундаментално творение като трактата на Ксенофонт (забележителен автор на трудове по педагогика и политическа философия) за лова и ловните кучета. В древния Рим на ловна тема са писали Катон, Варон и Плиний.
Наследявайки библейската традиция, християните никога не са демонстрирали  враждебност към лова. От 507 г. нататък църквата нееднократно е издавала забрани за участия на духовни лица в ловувания. Но това е било продиктувано не от обстоятелството, че ловът предполага използване на оръжия и проливане на кръв, а защото е светско развлечение, неподобаващо на духовенството.
Постепенно ловът все повече започва да се превръща изключително в развлечение. Още през ранното Средновековие сред германските народи той бил смятан за разновидност на аристократическото забавление. Ставало ли дума за лов със соколи или пък за лов с копие на елени или диви свине, това несъмнено било знак на принадлежност към определено съсловие, каста.
През VI-ХII век (а в много райони на континентална Европа и по-късно) това обстоятелство довело до резки различия в начина на живот и структурата на хранене на разните съсловия. В горските стопанства, превърнати в ловни райони, феодалните властелини ловували до насита. На трапезите им имало прекалено много дивеч, разпространявали се какви ли не кулинарни рецепти, правели се специални приеми. А в същото време селяните се хранели с месо от дребни домашни животни, но преди всичко - с плодове и зеленчуци.
Ловът все по-тясно се свързвал със земеделските владения, с привилегированото положение в обществото. Почти до началото на ХХ век той неизменно служел за отличителен признак на принадлежност към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията. Соколът на ръката, кучетата или гепардът на повода били типични признаци на истинския представител на знатните. С тези атрибути широко оперира и куртоазната поезия, нерядко превръщайки ги в символи, любовни метафори.
Появила се и една друга важна новост. В края на средните векове започнало да се приготвя оръжие /копия, стрели, лъкове, а по-късно и пушки/ специално за лов.


Покровителят на лова на Запад Св. Хуберт