(Р)еволюция на емотиконите, или как графичните символи изразяват настроението ни

Доста необичаен празник се отбелязва на 19 септември - Ден на емотиконите. Именно на тази дата през 1982 г. професор Скот Фалман от университета "Карнеги Мелън" предлага в писменото компютърно общуване да се въведе знак, който да символизира усмивката. Според преподавателя появата на подобно графично изображение ще помогне на хората по-добре да предават емоциите си по време на виртуалната комуникация и ще обогати електронния лексикон.

Като реликва се пази писмото, изпратено в локалната мрежа от Фалман за стената с обяви. Това място смело може да се смята за прототип на днешните форуми, обичайни за съвременните потребители, а тогава е служела за главно средство на комуникация сред университетските преподаватели и студенти. Необходимо е да се отбележи, че това историческо писмо е предшествано от доста продължителна дискусия. Участниците в нея обсъждали въпроса за това - какви точно символи трябва да се използват, за да придобие съобщението, набрано на компютър, хумористичен характер. Всъщност посланието, в което за първи път се използва графичен знак, символизиращ усмивката, е намерено едва през 2002 г. Оказа се, че то се намира именно на виртуалната стена с обяви на университета "Карнеги Мелън". В търсенето на емотикона участват доста хора, като целта е да се установи точната дата на раждането на "усмивката".
Любопитно е също, че още през 1972 г. потребителите на системата PLATO имат възможност да използват схематични изображения на малки квадратни лица, за да уточнят вълнуващите ги чувства.
През времето на своето съществуване този символ става незаменим в електронната комуникация. И днес не можем да си представим виртуалното пространство без тези симпатични личица, пресъздаващи настроението на пишещите. Емотиконите вече имат огромно количество наследници, позволяващи графично да се изразява не само усмивка, но и учудване, тъга, гняв и т.н. Целта е да се замести интонацията и мимиката на събеседника, която остава скрита по време на писменото общуване чрез компютър, таблет, телефон и т.н.
Използването на емотикони придобива невиждани мащаби, защото хората осъзнават, че гласът и очите понякога са по-важни от думите. А комбинирането на обикновени точки, запетайки и скоби като знаци на настроението дават възможност за по-добро разбиране на чувствата и емоциите на общуващите. Освен това самите символи изглеждат доста забавно, което автоматично допринася за повдигането на тонуса на събеседниците.
Емотиконите получиха широко разпространение не само в глобалната мрежа, но и при телефонните съобщения (т.нар. есемеси - SMS). Освен това знаците, пресъздаващи емоциите и дори чувствата, може да се видят практически навсякъде - в рекламите, по телевизията, върху плакати, значки и т.н. Популярността на тези графични символи е изключително голяма. Това може да се обясни с факта, че те изобразяват интернационални понятия и с тяхна помощ може да се разберат дори хора, неговорещи един и същ език. Емотиконите всъщност съпътстват думите, за да конкретизират смисъла на основното съобщение.
Общо взето, системата за писане разполага със съвсем малко графични средства, с помощта на които биха могли да се изразяват емоциите. Иде реч за въпросителната и удивителната. Съгласете се, че те са крайно недостатъчни, за да внушат цялата палитра от човешките емоции. Докато символите за намигване, недоумение, смях, уплах и т.н. успяват по най-точния начин да предадат експресията между събеседниците.
За създател на усмихнатото емотиконче се смята американският художник Харви Бол, който го рисува по поръчка. През декември 1963 г. Америка е белязана от сливането на големи застрахователни компании. Темповете на този проблематичен процес обаче не са от най-бързите. Затова доста от служителите на фирмите стават по-тъжни и раздразнителни, което започва негативно да се отразява на работата им. В стремежа да повдигнат духа на подчинените си шефовете се опитват да ги накарат да са усмихнати поне когато работят с клиенти. Така се стига до идеята да се обърнат към Харви Бол, който да измисли и изобрази забавен фирмен символ. Поръчката е изпълнена за отрицателно време - има-няма за 10 минути, както твърди самият художник. Бол решава, че най-подходящо е да нарисува схематично усмихнато лице. За "произведението" творецът получава 45 долара. И нито цент повече дори и след като емотиконът превзе целия свят. Въпреки че става пряк свидетел на невижданата популярност на рисунката си, на Бол и през ум не му минава да го регистрира нито като търговска марка, нито като обект на авторското право. Създателят на "усмивката" сигурно е единственият, който не се стреми да забогатее от нея.
Първата серия емотикони се мултиплицира като жълти значки. Раздават ги не само на сътрудниците, но и на клиентите на различни компании. Логотипът се харесва на всички още повече, когато към него се добавя оптимистичният слогън "Have a Happy Day" (пожеланието "Щастлив ден"). Така "усмивката" започва да се появява и върху различни стоки, което веднага допринася за по-добрата им продажба. А американската Пощенска служба пуска дори марка с емотикончето.
Никой тогава не се замисля за авторските права, но се появяват доста "творци", които твърдят, че именно те са измислили прословутото изображение-символ. Първоначално Бол изобщо не реагира на подобни претенции и не се опитва да ги оспори. Но с времето, явно уморен от споровете, все пак регистрира своята версия на емотикона.
Надали някой е подозирал, че използването на графичните знаци, символизиращи настроението, постепенно ще стане толкова масово и безкрайно разнообразно. Емотиконите се превърнаха в културен феномен и дори придобиха естетическа ценност. Но най-голямото им предимство е в това, че наистина изпълват виртуалното общуване с настроение. Хората обаче не бива да забравят, че няколко точки, запетайки, тирета и скоби не могат да заменят живото общуване. ;-)