(Без)умни монументи, или за смисъла на странните композиции

Добре е да помним, че на 18 април се отбелязва Международният ден на паметниците и историческите места. Началото на честванията е дадено през 1982 г. с решение на Асамблеята за съхранението на монументите и забележителностите (ICOMOS), създадена към ЮНЕСКО. Празникът обаче влиза официално в календара с важни дати едва две години по-късно, като основната цел на идеолозите му е да се привлече вниманието на обществеността към проблемите за запазването и защитата на световното културно наследство.

Многобройни паметници може да се видят както в големи градове, така и на места, които липсват на световната карта. Сред традиционните монументи, издигнати в чест на известни писатели, художници, политици и т.н., има и доста оригинални статуи, при създаването на които авторите им не се ограничават с каквито и да било формалности и стандарти. Именно затова улици, паркове и площади понякога са украсени с шеговити композиции, смели дизайнерски експерименти и явни протести срещу тривиалното.
Темида на чиновника е направена от датския художник Йенс Галшиот. Скулптурата изобразява надебелялата богиня на правосъдието, яхнала кльощав човечец. Високата 3,5 метра композиция отправя важно послание към богатия индустриален свят, където парите купуват абсолютно всичко, а в същото време доста хора гладуват.
Паметник на трабанта издига в Прага през 1989 г. Давид Черни - един от най-известните съвременни чешки автори, който провокира света със скандалните си произведения, съдържащи както социална и политическа сатира, така и неприемлив за мнозина хумор, освободен от всякакви задръжки. Оригиналната скулптура всъщност е посветена на бежанците от Източна Германия, които преди падането на Берлинската стена са пътували с тези коли до различни соц. страни, за да искат помощ и убежище.
Светофарното дърво, създадено от французина Пиер Виван, може да се види на едно от кръстовищата в английската столица - на Уестфъри роуд и Марш уол. Височината на скулптурата е 8 метра. Но тя е ценна не само от естетическа гледна точка, а има и чисто практическа стойност - щом видят огромната композиция, шофьорите отдалеч намаляват скоростта. Нищо чудно - 75 светофара на едно място наистина са впечатляваща гледка. Дървото, мигащо с червено, жълто и зелено - цветове, традиционни за устройство, регулиращо уличното движение, вече над четвърт век предизвиква любопитството на лондончани и гости на града.
Паметник на щипката е сред атракциите на Филаделфия, САЩ. Надали някой е подозирал, че един от най-обичайните предмети от бита на всяко семейство ще се превърне във впечатляващ монумент, висок над 15 метра. Композицията, чийто автор е Клаус Олденбърг, е символ на изкуството, вдъхновено от на пръв поглед тривиалните неща, и същевременно е своеобразен инженерен подвиг. Според една от най-разпространените легенди паметникът се появява по идея на предприемчив американец, забогатял именно от производство на щипки за простиране. В знак на благодарност бизнесменът решава да увековечи за поколенията и да прослави първопричината на огромните си доходи.
Ако някой друг пожелае да не може да си преброи парите, трябва да отиде в руския град Краснодар. Именно там, направо на тротоара, е разположен Паметник на портмонето. Според популярната по тези места легенда, който успее да седне на монумента от гранит и неръждаема стомана, със сигурност ще бъде надарен с късмет във финансово отношение. Любопитен факт е, че необичайната скулптура на богатството е сред основните забележителности, по които местното население упътва всеки, тръгнал към най-големия бизнес център в околността.
Забавна препратка към прочутия герой от известното произведение на Хърбърт Уелс - "Невидимият човек", краси Пенза. Авторът на композицията Юрий Стома създава пиедестал, върху който пише: The invisible man. И толкоз. Е, напълно логично, нали? Английският писателят със сигурност би оценил по достойнство подобно чувство за хумор.
Устройство за изкореняване на злото предизвиква учудени погледи в Калгари, Канада. Всъщност това е едно от най-прочутите новаторски произведения на концептуалиста Денис Опенхайм. Скулпторът и майстор на бодиарта, творил в края на 60-те години на ХХ век, успява да създаде инсталация, която се превръща във венец на неговите хаотични демонично-иронични творби. За първи път преобърнатото подобие на новите английски черкви е изложено през 1997 г. в Станфорд - престижен нюйоркски университет. Къщата наопаки, както често наричат този монумент, е преместена по-късно във Ванкувър. Въпреки факта, че е признато за истинско произведение на изкуството от широк кръг критици, налага се устройството да намери нов дом в музея Гленбоу, тъй като жителите на третия по големина град в Канада недоволстват, че инсталацията пречи на прекрасната гледка към пристанището.
Изумителна творба може да се види в Париж. Скулптурата, наречена Особеностите на гравитацията за слон, е посветена на теорията на Даниел Фирман, според която това животно може да балансира върху хобота си на разстояние 18 000 км от Земята. Композицията на талантливия архитект, направена от природен камък, е разположена в прочутия дворец Фонтенбло. Впечатляващият монумент е доста популярен както сред местните, така и буди интерес у туристи, пристигащи специално, за да видят изисканото произведение на изкуството.
Тези, а и много други статуи по света поразяват със своята оригиналност и екстравагантност. Доста от тях предизвикват усмивка, стават повод за носталгия, а понякога са откровено плашещи. Но ако погледнем отвъд очевидното, ще разберем, че всъщност те ни накарат да се замислим за живота...