Зависимости

Зависимости. Тази негативна дума беше пришивана често, когато критици коментираха работата на президента Румен Радев през първите му сто дни.
Президентът не е зависим от БСП, както го обвиняват, но той е зависим от избирателите на БСП, с гласовете на които бе избран. Техните очаквания, а не тези на партийното ръководство, са важните в случая. Тези хора той не бива да забравя и отблъсква. За момента президентът Радев не ги е разочаровал. Да, изборът на някои министри в служебния кабинет бе посрещнат с ропот и недоумение, но не може да се каже, че Радев е излъгал някого.
Той се опитва да бъде онова, което предшественикът му Плевнелиев не беше - да обединява, а не да противопоставя. Да работи за националния интерес, а не за чужди адмирации. Да чува гласа на мълчаливото мнозинство, а не на кресливото малцинство. Да търси балансите. Това и видяхме в служебния кабинет. Като за човек без опит се справи нелошо.
Радев и с действията на кабинета около закона за концесиите, и с т.нар. скандални поправки в закона за българското гражданство показа, че има намерение да отговоря на обществените очаквания. Той трябва да продължи с тази политика, независимо с кого би го конфронтирала тя. Все пак Румен Радев бе избран, за да се бори, а не да мърмори.