В името на трите "К"

Европредседателството не е сгради, то преди всичко е послания, заяви вчера пред Нова телевизия министърът на външните работи Екатерина Захариева. Това изказване точно отразява нагласата за бъдещите 6 месеца, през които формално ще сме начело на ЕС. Важни са не действията, а посланията, т.е. нещо, което е ефектно, но един Бог знае колко ще е ефективно. Народното творчество вече се произнесе по темата за трите "К" на българското председателство - консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Някои от словесните заигравки с тези буквички стигнаха до откровен вулгаризъм на принципа "Каквото кажеш за ГЕРБ, все е малко". Но това не е толкова важно. По-интересно е как управляващите се опитват да използват темата, за да си правят т.нар. кризисен пиар. Т.е. нещо като се е омазало до шията, как да се правим, че не мирише.
Ето например министър Захариева отплесва темата: "В Брюксел никой не пита за НДК". Е, и? Захариева на какво е външен министър - на България или на Брюксел? Пред кого се отчита - пред българския народ или пред брюкселския народ? В Брюксел може и да не ги интересува, но ние искаме да знаем защо ръководителят на главния конгресен център ще си има работа с прокуратурата и защо има притеснения за имиджа на страната.
Обаче много по-трогателна е министърът на председателството Лиляна Павлова. Преди дни тя каза по повод на болната тема: "Ако всички заедно се обединим в тази кауза, председателството ще бъде успешно".
Защо трябва да се обединяваме около Бойко Борисов и Цветан Цветанов? Някой знае ли? Защото в българските реалности, тук и сега, призивите за политическо обединяване по време на европредседателството означават точно това. Нищо друго. И ще бъдат използвани точно по този начин от ГЕРБ, точно като пример за това как опозицията е признала нещо на управляващите.
Защо, в името на кохезията, трябва да се обединяваме с човека, пряко отговорен за най-големия дипломатически срам, нанесен лично от него на България - провалянето на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? Защо да се слави консенсусът, трябва да се обединяваме около персонажа, лишил България от нова атомна електроцентрала, от транзитен нефтопровод и от транзитен газопровод? Поради какво, да им имаме конкурентоспособността, трябва да търсим единение около човек, загрижен единствено и само за политическото си оцеляване, готов да хвърли оставка в първия момент, когато усети заплаха за рейтинга си?
Само, моля ви, не казвайте, че всичко това трябва да се прави в името на България. Твърде изтъквано и удобно като стари обувки оправдание за хора, доказали, че чуждият интерес им е по-мил от родния.