Тъпо дежа вю

Дежа вю. Едни и същи номера. Едни и същи нафталинени герои. Едни и същи сценарии. Едни и същи елементарни сценаристи. Примитив.
Тренчев плаши с политическа стачка. Спомняте ли си оня мустакат миньор от зимата на 90-а, дето с вдигнат юмрук крещя пред БНР "Бог, цар и д-р Тренчев!" и после хукна да превзема телевизията? Революция.
Евгений Михайлов театрално хлипа по телевизиите. Не казва обаче къде му е камерата и защо не дебне президента за сваляща от власт изпусната реплика. И по принцип гък не казва за Плевнелиев. Еволюция?
Едвин Сугарев пак твърди, че гладува до смърт. Пише многотомни открити писма до когото се сети и твърди, че не си пие хапчетата. Намерете един ендокринолог, който да ви потвърди, че диабетик може да гладува и да не си приема лекарствата повече от 2-3 денонощия и да не се влоши рязко. Уникат.
Александър Томов изплува и пак точи зъби за ЦСКА. Скоро се очаква да се запъти и към "Кремиковци". Кой на кого трябва да вика "червен", "боклук" или просто "червен боклук"?! Мистификация.
ГЕРБ се олюспва. Фаса и Мършата говорят за приватизирани идеали, отнета кауза, нов политически проект, за гербаджии с човешко лице. Мъка.
Алекс Алексиев спешно е активиран да анализира "ситуацията" и анализира, та се кине. Ролята на Косьо Мишев обаче 20 години по-късно комедийно е възложена на Цецка Цачева и тя самоотвержено пробутва вот на доверие. Кой кретен е решил, че има аналогия между Пламен Орешарски и Филип Димитров? Фарс.
Георги Марков е правен и конституционен съветник на Бойко Борисов. Той пък имал партия. И кауза. Бутафория.