Обречени на пътя

Обреченост и угнетеност лъха от институционалните опити за намаляване на жертвите от войната по пътищата. След всеки съкрушителен инцидент, довел до загубата на човешки живот, някъде из кабинетите на законодателя или изпълнителя се помръдват химикалки, нагласят се очилата и се активизират мозъчни клетки в отговор на общественото очакване за мерки. Мерки срещу шофьорската безотговорност, срещу равнодушието на отговорните фактори, срещу статуквото.
Уви, най-често машината на рутината само проскърцва малко, уж се раздвижва, но много скоро камион връхлита и убива студентка на пешеходна пътека, а пиян рецидивист помита велосипедист на кръстовище. Пак има жертви и убийци, пак валят обещания за мерки. Хората, които все по-често излизат спонтанно на улицата с ропота си, обаче не искат клетви и обети в перспектива. Те настояват да знаят защо приятелите и роднините им са се превърнали в изкупление на нечия безотговорност, която е могла да бъде избегната. И в Благоевград, и в Приморско през последните дни искат да кажат, че вече няма да са безгласни, докато бюрократите отчитат бройки и статистики за случващото се на пътя. Те не търсят само справедливост за миналото, а безопасен път в бъдещето.