С досада пред телевизионния екран

С интерес прочетох публикацията "Да щракнем копчето" в ДУМА (броя от 10 август т.г.) на Драгомир Шопов. Напълно споделям обобщението му, че "вместо истини и култура, от телевизиите струят неграмотност, чалга и лошо възпитание". Дори смятам, че някъде в аргументите си е снизходителен.
Думата ми е за телевизионното излъчване "Лице в лице" по бТВ във времето след 17,30 ч. всеки делничен ден. Знайно е, че тази рубрика я започна Димитър Цонев, по някое време към него се приобщи и Цветанка Ризова и предаването се превърна в досадна говорилня. След време неизвестно по какви съображения рубриката бе предоставена само на г-жа Ризова. Няма да коментирам разбиранията си за подхода при осигуряване на събеседниците. Очевидно основно темите за разговори са пряко свързани с актуални проблеми на деня. И като че ли основно за доизясняване на зачекнати събития или междуличностни отношения между видни люде. Дотук добре, особено когато грамотно е поставена темата за разговор, независимо от какъв характер е.
Водещият, в случая г-жа Ризова, би могла да бъде по-лаконична при навлизане в темата. Вместо изслушване и умерена намеса в разговора през цялото време на говорене от госта тя го прекъсва, дори го допълва какво той следва да каже, с изясняване на това, което той тепърва ще обясни? И вместо диалог се превръща в досадна говорилня. Друго определение не намирам. Опитва се да внушава свое виждане, често пъти представяйки го като "така се говори в обществото" или така е написано в един от вестниците, или така го каза еди-кой си на миналата среща в студиото. От отговорите търси нещо малко известно, в това число податка за някоя интрига. Особено жалка става, когато се говори по организационно-партийни въпроси и с нейната "компетентност" обобщава с цел уточняване дали правилно е разбрала обясненията. Всъщност с такъв финал обявява задоволството си, че сме предпочели "Лице в лице". Но дали е така?

Христо Цеков