Глобалният отпор е отговорът на глобалната заплаха

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Бил е главен съветник в Съвета по европейска интеграция на МС (1996-1997 г.), член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005 г.), зам.-министър на външните работи (2005-2009 г.), посланик на България в Лондон (2009-2012 г.). В момента е директор на Института за икономика и международни отношения и член на УС на Българското дипломатическо дружество.

"Русия, САЩ, Европа са от една и съща страна на барикадата"


- Петък 13-и се оказа действително фатален не само за Франция, но и за цяла Европа. Как трябва да действа Европа пред заплахата? Както и след "Шарли Ебдо", и днес виждаме демонстрации на солидарност, сила и единство, с изключение на лидерския марш...
- Солидарността и единството са изключително важни за морала на обществото и неговото сплотяване. Но отговорностите на политиците отиват далеч отвъд лидерските маршове. Става дума за осмисляне на проблемите, разработване на политики и тяхното осъществяване. Както за гарантиране сигурността на населението, така и за недопускане разделението на човечеството по религиозен или етнически принцип и изправянето му пред глобална конфронтация. Иначе казано - да намерят отговор в дългосрочен план на простия на пръв поглед въпрос - как ще живеем заедно, всичките седем милиарда жители на планетата - независимо от етнос и религия.
- Какво ще е отражението на кървавите атентати върху миграционната политика на ЕС?
- Прякото обвързване на атентатите с бежанския проблем се вписва директно в целите на "Ислямска държава" (ИД) - да се създаде взаимна нетърпимост на етническа и религиозна основа (между европейци и араби, между християни и мюсюлмани). От тази гледна точка атентатите могат да се разглеждат и като акция за рекрутиране на нови бойци на ИД в Европа. Впрочем през цялото време на мен ми се губи ливанският флаг редом с френския, когато говорим за солидарност и съпричастност. Да не забравяме, че по същото време от атентат на "Ислямска държава" в Бейрут загинаха близо 50 човека. Жертвите не следва да се противопоставят, но е недопустимо и да се пренебрегват. Неслучайно турските фенове освиркаха минутата мълчание в памет на загиналите в Париж преди приятелския футболен мач с Гърция. Създава се впечатление, че за нас цената на човешкия живот е различна.
Радикализацията на европейските общества, разрастването на ксенофобията, от една страна, и засилващото се чувство сред емигрантите (нови и вече отдавна заселили се в Европа), че не са добре добре дошли, изостря рязко ситуацията в ЕС. При това практиката показва, че най-радикални са представителите на второто и третото поколение мигранти, които нямат пряк опит за живота в страните, от които произхождат, но се чувстват маргинализирани и гетоизирани в новите си родини. Преди няколко дни, на представянето на българското издание на книгата му "Новата дипломация", британският дипломат Шон Риардън, отговаряйки на подобен въпрос, напомни, че за атентаторите в лондонското метро преди няколко години английският, с типичен йоркширски акцент, е бил техният роден език. Съдейки по досегашните данни, атентаторите в Париж също са европейски граждани.
Опитите да се затвори Европа зад ограда, нещо повече - да се изградят огради вътре в ЕС, няма да решат проблема. Европа не може да се превърне в обсадена крепост. Рано или късно нейните граждани също ще станат затворници и скоро не само Синай и Шарм-ел-Шейх ще са дестинациите, непрепоръчителни за пътуване на европейски граждани.
- Защо се стигна дотук?
- Глобализацията доведе до криза на националната държава, извади хората изпод нейната защитна черупка, направи ги несигурни и уязвими. Границите стават все по-лесно преодолими (не само за информация, комуникация, движение на капитали и стоки, но и на хора), а обществата се фрагментират. Затова хората започнаха да търсят сигурност на поддържавно равнище, на основата на общност на етнос и религия. Глобализацията глобализира и социалните проблеми - гладът, бедността, безработицата и пандемиите в Африка вече са проблеми и на Европа. Неравенството вече не е национална, а глобална категория и стана много по-видимо. Основното социално противоречие вече не е на национално ниво, а между глобалния труд и глобалния капитал. Очевидно предстои период на сериозни глобални трусове и колизии преди светът да намери своите нови социални и политически баланси.
- Какви са впечатленията ви от проведената непосредствено след кървавите атаки среща на Г-20? Възможно ли е обединение на световните сили срещу общия враг в лицето на джихадизма?
- Обединението не просто е възможно, то е необходимо. Но за целта е важно заплахата от ИД да се осъзнае като глобалан риск за сигурността на цялото човечество. Ако в Сирия САЩ и съюзниците му бомбардират силите на президента Асад, Русия бомбардира опозицията, а Турция - кюрдите (които оказват най-успешна съпротива на ИД на терен), то "Ислямска държава" ще продължи да набира сила. Ситуацията в Близкия изток рязко се промени с ангажирането на Русия, която определено създаде впечатлението, че се е заела сериозно с въпроса. А последният рунд от преговорите за Сирия във Виена и срещата на Г-20 показват, че атентатите в Париж като че ли най-после дадоха крайно необходимия импулс за диалог и сътрудничество между Русия и Запада. Проблемът е, че това се случва твърде късно.
- Може ли да бъде победена "Ислямска държава" и идеите на ислямския фундаментализъм?
- "Ислямска държава" не е просто терористична структура, а идеологизирана организация. И нейните бойци не са обикновени криминални престъпници, а индоктринирани убийци. По-скоро дори самоубийци - което само потвърждава степента на фанатизация. Затова борбата с "Ислямска държава" следва да се води поне на две нива.
За разлика от гражданската война в Сирия, където решението може да бъде само политическо (най-малкото - за спиране на войната, защото изграждането на мира след това ще бъде много по-трудно - предвид пролятата кръв и невъзможността на враждуващите да живеят заедно), то в борбата с ИД политическото решение е невъзможно. Войната с международния тероризъм означава прилагане на целия арсенал от мерки за сигурност. И най-вече с участието на всички основни международни играчи (САЩ, Русия, ЕС, Китай), с ангажирането на регионалните фактори (Турция, Иран, Саудитска Арабия) и със санкциите на Съвета за сигурност на ООН. Впрочем в една или друга степен това вече се случва във Виена.
Когато говорим за борба с идеологията на ИД, там нещата са много по-сложни и дългосрочни, защото става дума за война не за територии, а за съзнанието на хората. ИД се опитва да превърне исляма от религия в антизападна идеология, да издълбае пропаст между Европа и останалия свят, както и да прокара дълбоки разделителни линии вътре в европейските общества. Затова борбата срещу радикалния ислям не би могла да бъде успешна, ако тя не се води в съюз с целия останал ислямски свят, включително ислямските общности в Европа. Алтернативата е глобална война на религиите.
- Как коментирате изказванията на държавния ни глава за "хибридната война" на Русия в контекста на настоящата огромна заплаха от тероризъм?
- Аз отдавна твърдя, че "новата студена война" е анахронизъм от миналото, че тя е резултат от инерционно мислене и неспособност за адекватен отговор на новите предизвикателства на глобалния свят. Новите геополитически разломи не минават между Русия и Европа, а между евроатлантическия свят като цяло (включително Русия) и неговото радикално отрицание. От тази гледна точка Русия, САЩ, Европа са от една и съща страна на барикадата. За съжаление, не за пръв път сме свидетели как държавният глава ориентира своите изявления не спрямо реалните процеси в света, а спрямо очакванията (често - криво разчетени) на водещите ни външнополитически партньори. В момент, когато Путин и Обама, Кери и Лавров осъществяват интензивен диалог и се опитват максимално да координират и синхронизират действията си срещу тероризма, подобни изявления звучат доста странно (употребявам подобна мека формулировка от уважение към институцията и към държавата).
- Адекватни ли са реакциите на българските власти в тази кризисна ситуация?
- Когато поиска безпрецедентното задействане на член 42-7 от Лисабонския договор за предоставяне на военна помощ от страна на ЕС на страна членка, застрашена от агресия, френският външен министър каза, че "Франция не може да се справи сама". Нито една държава в света не може да се справи сама с тази заплаха, включително и България. Защото войната не е държава срещу държава. И заплахите действително са за населението, за хората. И битките не са по границите, а вътре в обществата. Няма страна, която може да твърди, че не е застрашена. Това с пълна сила се отнася и за нас. И независимо че, както личи, "Ислямска държава" насочва своите удари приоритетно срещу по-големите държави, участващи активно във военните действия, търсейки същевременно и по-силния публичен отзвук, то е наложително всички национални структури, имащи отговорности в сферата на сигурността, да концентрират максимално усилията си в борбата срещу международния тероризъм. Като това става в тясна координация с партньорските служби на другите държави. Само глобален отпор може да даде адекватен отговор на една глобална заплаха.