Европейско харакири

Нормално е в състояние на шок хората да не осъзнават напълно какво говорят и вършат. Когато обаче тези хора чертаят съдбата на още над 500 милиона, неадекватните действия граничат с престъпление. Такива сме виждали (а и изпитвали на гърба си) доста от европейските управници. Вчера обаче с необяснимото си поведение те забиха един от последните пирони в ковчега на европейския проект. Видите ли, отговорът на двигателите на Евросъюза Германия и Франция на решението на британците да загърбят общността бил засилване на интеграцията. Ха, може ли умни и интелигентни хора, каквито се предполага, че трябва да заемат управленските постове, да не са осъзнали (а и на хоризонта няма и перспектива за проумяване) за какво точно бе наказателният вот на британците? Очевидно може, макар в преамбюла на предложението им да се посочва, че европейските граждани се противопоставят не на идеята за ЕС, а на неговото функциониране. Всъщност това отново е онази хлъзгава позиция, присъща за върховете на ЕС. Каквато е и по отношение на "Брекзита" - едни европолитици притискат Лондон бързо да подава молба за напускане, други, предвождани от Меркел, успокояват, че не са нужни скорострелни действия. Не можеш ги разбра, както винаги са объркани и неподготвени!
Докато расте броят на европейските столици, които порицават Брюксел за твърде голямата намеса в правомощията на националните държави и са против отдаването на още суверенитет, Берлин и Париж предлагат точно обратното. Макар по дипломатически да се презастраховат, че трябва да се вземат предвид различните виждания на страните за дълбочината на европейската интеграция, Германия и Франция на практика искат отнемането и на малкото останали права на националните правителства. Ако това е отпорът им на чудовищата популисти, той няма да се увенчае с успех.
Не може да се отрече, че някои от предложенията на Щайнмайер и Еро са резонни. Като например задълбочаване на сътрудничеството между службите и подобряване на обмена на информация, промяна на Дъблинския регламент или хармонизация на стандартите и процедурите по даване на убежище - все области, в които по-добрата координация би решила доста от проблемите, които тресат днес Европа. Тези предложения обаче бледнеят на фона на общото усещане, което носи френско-германското предложение - по-тесен съюз. Всъщност Берлин и Париж за сетен път потвърдиха очевидното: европейските политически елити с техните имагинерни стремления и гражданите с тегобите и реалните им желания обитават паралелни светове.
Два свята, единият е излишен... И мнозинството от британците го заявиха ясно. Предвид ширещия се евроскептицизъм повечето от останалите европейци биха ги подкрепили. Непростими са действията на европейските политици, които безразсъдно изтикаха европейската идея до нейния зенит, които позволиха Евросъюзът да се идентифицира повече с негативи, отколкото с ползите, които носи за своите обикновени граждани. Не за своите политически и бизнес елити.