Потурчване

В понеделник в салончето на тракийската организация в София бе представен "Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско" от Лучия Антонова-Василева и Георги Митринов. Събитие, което по демократичните разбирания за важността на информацията не става дори за телевизионна хроника, няма как да се надиграва за място по вестникарските страници примерно с новината, че Азиз не е допуснат до конкурса за гейове (Сърцето ми се къса!) или че ДесиСлава си е понамалила циците (К`во да прави момичето!).
 Майтапът настрана, защото работата е повече от сериозна - двама наши диалектолози от Института за български език са направили теренни проучвания в селища с българи, иначе казано, в южните краища на българското езиково землище, които се намират на територията на Гърция. Изтъквам "терена", защото досега всичко, което се знаеше за тези говори, бе събирано в България от преселници. След като през 1963 г. излиза изследването на Стайко Кабасанов за с. Тихомир, Крумовградско, акад. Владимир Георгиев помолил световноизвестния езиковед Р.Якобсон да въздейства на гръцките езиковеди да продължим проучванията си и оттатък границата, но се оказало, че дори те самите не смеят да си помислят за такова нещо. А ето че сега границата е отворена и диалектолози на терен са се сблъскали "с архаични и самобитни особености, несрещани вече отсам границата". Но същевременно с това им става пределно ясно, че изследваните говори в Ксантийско (ном Ксанти), Гюмюрджинско (ном Родопи), Димотишко (ном Еврос), а така също в Драмско и Сярско, са неотменна част от българския диалектен атлас, защото са си чисти родни говори. Езикът, който се говори в тези краища, е същият, с който общуват отсам границата, и то независимо от това дали са християни или мохамедани. И ако има някои различия, те са, от една страна, в присъствието на повече турски и гръцки думи в новоизследваните говори, а от друга, това което вече подчертах - запазените много старинни форми. Гърците, за да скъсат българската връзка и да разделят българите мюсюлмани от събратята им оттатък границата, повикаха чалмалии - имами и даскали от Истанбул, така сами вкараха вълка в кошарата, стигна се до масово турцизиране. За да излязат от капана, който безразсъдно и самокатастрофално си направиха, изфабрикуваха "помашкия език"- понятие, несъстоятелно от лингвистична гледна точка. А за говорите в Драмско и Серско пуснаха в употреба други  названия като "славянофонски", "славяногласни", "бездомни", "българомакедонски" и тем подобни. 
  Доц. д-р Георги Митринов е един от малкото воини - защитници на българоезичните мюсюлмани в Северна Гърция. Той през тази година издаде книгата "Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско". Тя е написана още през 2006 г., но излиза чак сега със съдействието на златоградския поет и журналист Ефим Ушев и Фондация ВМРО. Книгата носи подзаглавие: "По данни от помашко-гръцкия речник на Петрос Теохаридис - Солун, 1996". Парадоксалното е, че Георги Митринов използва речника на споменатия Теохаридис, първия прокламатор на "помашкия език" (вероятно по държавна поръка), за да докаже, че този измислен език не е нищо друго, освен неотделима част от родопските говори и постига това чрез анализиране на фонетичните, морфологичните, синтактичните и лексикалните особености на думите, събрани в "помахцку-урумцку лексико". Както се казва, с техните камъни по тяхната глава! Но така става от бял ден по-ясно, че майчиният език на населението по южните склонове на Родопите е българският, а местните говори са към групата на родопските. Вярно, че голяма част от населението не се възприема като българско по народност, за речта си казват: говорим по нашенско, или по помацко. Не бихме ги винили, десетилетия у тях е насаждан страх да не се осъзнават като българи, знае се, че са изпращани по островите на Егейско море семейства само заради това, че са говорили на български. А като добавим и асимилаторската роля на турските училища и на турските религиозни емисари, няма да се учудим, че населението в някои части на планината, особено в Гюмюрджинско, не само че вече е с прерязани български корени, но се турцизира, "точнее" - потурчва се. Митринов вижда това най-добре и бие камбаната: "Губим българите в Северна Гърция, турцизацията е необратима". Но нашите управници не виждат по-далече от пъпа си и не ги е еня, че все още има много българи мохамедани от тези краища, които жадуват да се прегърнат със събратята си на север от границата, мнозина искат да се научат да пишат на кирилица, младите желаят да учат в България. Ще чуе ли някой там горе по държавното висине тревожния звън на Митринов, или пак ще ядем зазъбица.