Данък за бедните

В условията на икономическа, социална и eскалирала политическа криза отново изплуват проблеми, решаването на които би ограничило риска от по-нататъшно затъване. Такъв проблем е неравнопоставеното според редица експерти облагане с плосък данък. Тези дни БСП отново призова за отпадането му и въвеждането най-малко на тристепенна данъчна скала, като хората с най-ниски данъци да се облагат с нулева ставка, а хората със средни доходи - с 10%.
Вярно е, че именно Тройната коалиция въведе този налог, но в период, когато страната отбелязваше растеж. Сред мотивите за въвеждането на плоския данък тогава бе да се увеличат приходите в хазната, като се изкарат на светло сивият сектор и едрият капитал. Тази стъпка и до днес е сочена като авангарден ход и предимство за България. Факт е, че за целия мандат на Тройната коалиция БВП отбеляза ръст от 6,3%.
След избухването на кризата през 2008 г. обаче се чуха гласове за връщане на прогресивното данъчно облагане. Със задълбочаване на икономическата криза, в условия на нарастваща бедност, намаляващи доходи и увеличаваща се безработица, иначе удобният плосък данък става социално несправедлив и неефективен. 
Преди време дори Бойко Борисов се обяви против плоския данък, като посочи, че към момента от фирмите влизат само 7% в държавата, "докато в една Швеция говорим за 70%, в Германия - за 60%". Той обаче заяви, че е скептичен относно идеята данъкът да отпадне и уточни, че "сега няма да го пипаме, поради простата причина, че данъчната стабилност е много важна и за бизнеса, и за инвеститорите". Появиха се и твърдения, че прогресивният данък ще унищожи конкурентоспособността ни. Как ще унищожи конкурентоспособност, която е почти унищожена на фона на един силно моноплизиран пазар, е спорен въпрос. Но със сигурност оставането на плоския данък ще доведе до още по-голяма пропаст между бедни и богати.
Според икономисти плоският данък е форма на геноцид срещу 95% от населението на България и форма за забогатяване на 5-те процента, в които са 80% от богатството на страната. Резултатът е само един: увеличаване на крайно бедните и липса на средна класа. Експерти заявиха, че именно плоският данък е една от главните пречки за възход на икономиката и е необходимо доходите до 500 лв. да не се облагат. Според тях в условията на криза налогът не само че е увеличил разделението, но и не води до повече инвестиции и приходи в хазната. По данни на Евростат приходите от данъци у нас са едни от най-ниските - 27,4% от БВП - това е и размерът на общата данъчна тежест в страната при средно равнище в ЕС 38% от БВП.
Ниските данъци у нас неведнъж са били посочвани като основно икономическо предимство и ГЕРБ все настояваха да ги запазят. В Европа обаче плосък данък се прилага само в държави от Източна Европа. Реално няма друга държава, която за 15 години да е свалила данъците на най-богатите с 40%. С 10% данък върху доходите България е близо 4 пъти под средните 38% за ЕС и 43% за еврозоната. Корпоративният данък е най-нисък в България и Кипър - по 10%, при средно 23,5% в ЕС, сочат данните на Евростат. Затова от БСП предлагат като първа стъпка от крайно наложителната данъчна реформа отмяната на плоския данък и въвеждането на прогресивно облагане. Иначе казано - богатите да плащат повече от бедните, защото този данък все повече се превръща в "данък за бедните". Има достатъчно примери на работещи икономики с прогресивен данък, припомнят експерти. Да не забравяме какво е казал американският президент Рузвелт по повод въвеждането на прогресивен данък. Когато го обвинили, че ще съсипе капитализма, той отвърнал: "Не, ще го спася".