Да си дойдем на думата

Тотално объркване и все по-голямо разединение - това е видимият европейски отговор на огромния мигрантски наплив. Впечатление прави, че страните от Източна Европа, които по принцип се стремят да изпълняват стриктно заръките на Брюксел, надигат висок глас и отстояват националния си интерес. За разлика от нас - България си кима раболепно в знак на съгласие, каквото и да се случва.
След няколкото кризисни срещи на високо равнище, които в общи линии не произведоха конкретен резултат, един акцент започва да се избистря. Идеята за превръщане на Балканите в буферна зона, която да опази вътрешността на Европа от пришълците, придобива все по-реални измерения. След като политиката на отворени врати, прокламирана от германския канцлер, срещна остър отпор и в Германия (апропо именно гостоприемството на фрау Меркел отприщи още по-големия наплив), Берлин върна изпълнението на Дъблинския регламент. Регламент, който не само че в това време на безпрецедентна криза не работи, а и е вреден за страните по външните граници на ЕС, които ще поемат целия товар. Кашата става още по-голяма, тъй като е ясно, че тези правила и без друго не се прилагат в страните членки, в които първо влизат мигрантите. Вчера австрийският външен министър пък изрази мнение, че те трябва да бъдат спирани в Гърция. И после какво?
Колкото и да не й се иска на хуманна Европа, стените май се оказват единственото решение. Защото солидарността и състраданието звучат добре, обаче реалността се оказва съвсем различна, когато границите са буквално атакувани от хиляди и хиляди, търсещи по-добър живот, а може би и по-лесен. Съвсем естествено е и избуяването на националистическите настроения (многохиляден марш във Варшава скандира "Полша за поляците"), само че Европа очевидно трудно ще се справи и с този проблем, породен от другия нерешен.