Българска работа

Въпреки разногласията, управниците в Хърватия успяха да постигнат консенсус в името на национална цел и официално обявиха кандидатурата на външния министър Весна Пусич за генерален секретар на ООН. В България уж имаше единство около една кандидатура - тази на настоящия генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Две правителства - на Орешарски и сегашното на Борисов, я подкрепиха. Но официалната си номинация родните управници все още не са обявили. Защо ли? След като през август миналата година външният ни министър Даниел Митов определи Бокова като официален български кандидат, то преди ден в телевизионно интервю отсече, че българската кандидатура ще бъде обявена официално в момент, в който условията за нейния успех са най-големи. И призова да не се спекулира с имена. Значи спекула, г-н Митов, наричате правителствената подкрепа за Бокова! Нали именно вие бяхте обявили, че правителството е отпуснало средства за кампанията й. Твърде много си противоречите.
С думите си, че е нелепо да се твърди, че даден кандидат има повече шансове от друг, директно запратихте в коша прогнозите, дадени от най-авторитетни световни издания, според които именно Бокова е фаворит за поста. За съжаление, се оказват верни и онези писания, които предричат, че вътрешни фактори може да провалят кандидатурата й. На това му се вика българска работа, само у нас може да се види. Работа очевидно за чужди интереси, не национални. С увъртания и лобиране в полза на друг кандидат, гръмко подкрепян от българския президент и кръга около него, рискуваме да пропилеем велик шанс, тъй като кандидатурата на Бокова среща подкрепата както на Русия, така и на САЩ. Ще успеем ли да надскочим партийни окраски и интрижки, да се обединим около човека с нужните качества и опит, получил признание на най-високо международно ниво, който да донесе престиж на клетата ни държавица? Ако това не стане, едно ще е пределно ясно - провалът ще се дължи единствено и само на правителството на Борисов.