Уроците на Чавес

В нощта на 6-и март светът научи за смъртта на президента на Венецуела Уго Чавес. Страната му потъна в скръб. Уго си отиде - тихо и достойно. Отиде си обичан, но и недолюбван. Обичан не само от по-голямата част от венецуелския народ и от латиноамериканците. Защото им възвърна надеждата за справедливост, зареяна в терзания и заличена почти напълно от съвременните конкистадори през последния изминал век.
Другите, недолюбващите или пък открито мразещи (обслужвани за съжаление и от множество наши медии, както се видя и в последните дни), го наричаха и самозванец, и диктатор, и враг на демокрацията. Това бе напълно обяснимо - Чавес се изправи с мъжествена увереност срещу най-болезнената язва на съвремието - свирепата амбиция за тотално световно господство, открито демонстрирана от могъщата Северна империя на "демокрацията", както и редица други не по-малко алчни "Велики сили". Уго Чавес им даде неочаквано ярък и поучителен урок, увличайки мачканите от хунти, фашисти, диктатори, мракобеси, здравомислещи латиноамериканци след възродените от самия него идеи на Симон Боливар, на Че Гевара, на Фидел - за национална и икономическа независимост, за социално равенство, за свободен живот. Милиони хора му повярваха и го последваха, подкрепяха го, насърчаваха го и му помагаха. Защото му повярваха! Повярваха и в собствените си сили.
Чавес не дочака пълното изграждане на мечтаната от него Боливарианска република Венецуела. Възможно е тя така и да не се случи. Всичко зависи от Съдбата, която за жалост му отреди друго. Но му отреди и да остане в историята на съвременния свят като една от най-харизматичните личности, да остане обичаният от народа си лидер, да се превърне в уважаван далеч зад границите на родината си политик и държавник.
Хората, който му повярваха и го последваха в трудната му многолетна мисия, със сигурност ще помнят и последния му призив-послание: "Ние ще живеем, и ние ще победим!"