По повод
Управляващите да проявят мъжество
/ брой: 46
Ана РАЙКОВА
Редовно чета ДУМА и се радвам на съдържателните, честни и достойни публикации. Една от тях, от 7 февруари т.г., е статията на авторката Магдалена Ташева. Чудесна е! Не я познавам, но чрез вестника й се покланям и й благодаря!
Написаното от авторката е много полезно и разкрива една голяма слабост на сегашното време - неуважение към миналото, настоящето, да не говорим за бъдещето на България. Към написаното от нея се изкушавам да добавя още някои подробности.
Познавах Момчил Чалъков, с когото се виждахме и разговаряхме често, тъй като институтите ни бяха в една сграда. Той години наред ходеше и работеше "на терен", т.е. в Източните Родопи издирваше все още запазени легенди, поверия, народни песни, тракийски думи и пр. Интересуваше го ономастиката, упорито насочван от големия наш езиковед проф. Йордан Заимов. Момчил Чалъков беше не само специалист по сравнително езикознание, знаеше и ползваше много езици, но блестяща беше неговата подготовка по древна история и древни религии.
Факсимиле от статията на Ташева
В многото ни разговори, често и в кабинета на проф. Заимов, още през 70-те години Момчил ни убеждаваше в несъстоятелността на тезата за тюркския произход на прабългарите. Когато и двамата уговарях да се заемат с изследване на "Веда Словена", професорът посочваше колко е затрупан с работа, а Момчил с усмивка ме убеждаваше, че още не е готов с предварителната подготовка - беше премного взискателен към себе си. След едно завръщане от теренна работа (беше някъде към средата на 70-те години на миналия век), целият сияещ, сподели радостта си от две свои сполуки. В едно село близо до Кърджали или Смолян (не помня точно), от един възрастен българомохамеданин узнал българското име на Кърджали - Жерново, което означавало селище с много воденици.
Второто обаче негово заключение беше още по- смайващо. Вече се убедил, че "Веда Словена" не е фалшификация. Намерил остатъци от "Ведата", от една страна, а от друга, песните са записани на няколко диалекта, което изключва вероятността да са съчинени от Иван Гологанов. Създадени са върху автентична основа, а може би някои от тях Ив. Гологанов да е дотъкмявал.
Много се зарадвах, когато през последните години българският учен Петър Добрев, автор на редица книги за прабългарите, в своите изследвания потвърди схващанията на Чалъков, без да знае, че езиковедът е достигнал до споменатите схващания. П. Добрев отиде още по-далеч, като използва сравнителния метод и посочи варианти на народни песни от различни краища на страната ни, с намиращи се във "Веда Словена".
Убедена съм, че сложеното от официална Турция названието "Булгаристан" за България извиква несъгласие. От специалистка узнах, че такава била турската традиция. Добре, тогава защо нашата и общославянска традиция за името на Цариград не може да го използваме? Защо това дразни Турция? Щом такава е традицията на южната ни съседка, защо Германия и Франция са съответно Almania и Fransai, а не например "Германистан" и "Франсистан"? Неравноправното положение, в което се намира нашата страна, трябва да се ликвидира. Българските управляващи са длъжни да проявят мъжество, като се противопоставят на посочената неравноправност.
С уважение към госпожа Магдалена Ташева, към журналистите на ДУМА, защитаващи националния ни суверенитет и към читателите.