Паметникът на освободителите ни

Атанаска Зюмбулева ТАСЕВА

Една част от журналистите, вместо да се стараят да повишават интелектуалното, политическото и нравственото ограмотяване на младото поколение, а и на по-възрастните хора, се превръщат в посредници на новини от радиото и от телевизията. Такъв стил на общуване води до усвояване на готови обяснителни схеми, на интелектуални щампи, заучени подражателни форми на разсъждаване, което не съдейства за развитието на творческите сили.
Случаят, който ме принуди да реагирам остро и да се обърна към ДУМА, е следният. На 23 декември м.г. сутринта (към 8 ч. винаги слушам новините и темите в новоизлезлите вестници) вниманието ми беше привлечено от диалога на две персони. Чух, че става дума за взаимоотношенията на президента Първанов и премиера Борисов. Констатираха, че двамата ръководители се борят да наложат двуполюсния модел. Коларова се опита по първосигнален път да обясни какво представлява двуполюсният модел. За пример взе борбата на една група политици да отричат съществуването на Паметника на Съветската армия, макар че една част от по-възрастните софиянци съжаляват за хубавата градина, върху която е построен паметникът. Какво премълчаха тези двамата, Стайчев и Коларова? Мотивът на целия български народ да го построи от възхита, обич и благодарност към Съветската армия е, че тя ни освободи на 9 септември 1944 г. от немския окупатор, от фашисткия терор. Премълчаха и победата над фашистка Германия и установяването на мир в цяла Европа от непобедимата Съветска армия. Премълчаха и че паметникът толкова години беше наша гордост, сигурност и страж на свободата и сега една група фашистки издънки решават да го махнат. Навярно разрушителният им инстинкт се е задействал.
Какво премълчаха още двамата? Дали от невежество или от услуга към някого, те нищо не казаха за тази градинка. Тя не беше предназначена за софиянци и техните деца, а за царските деца - Мария-Луиза и Симеон Сакскобургготски. Наистина втора такава градина в София нямаше. Богато украсена с най-различни цветя и декоративни растения и храсти, със солидна ограда, имаше и врата с катинар. Наричахме я "Царската градина".
Премълчаха и това, че след 9.IХ.1944 г. правителството на ОФ реши да изсели царското семейство, за да не напомня на народа жестоките разстрели и смъртни присъди. Георги Димитров разпореди да се отпусне влак с цяла композиция, за да може царското семейство да натовари цялото си имущество. Задължи група доверени другари да охраняват влака до Египет, за да не се случи някоя провокация. Момчетата изпълниха задължението си перфектно.
Какво още премълчаха двамата журналисти? След като си замина царското семейство, властта разгради градината и софиянци се разхождаха спокойно в нея. За съжаление за кратко време беше ограбена. Изчезнаха и цветята, и декоративните растения, останаха само подредените камъни за водоскока. Ето защо софиянци не съжаляваме, че паметникът бе построен на празното място. И сме благодарни, че го има!