От национализацията до приватизацията

"Ако се е било записвало от старите хора що помнят, ние щяхме да имаме много по-свестна история и много по-пълна и нямаше да се ровим из чуждите архиви и да черпим много и неверни неща - понякога и измислени. Записвайте, господа любители на нашата история и литература, записвайте, догде е време, че и нам тъй ще ни натякват нашите потомци и ще ни обвиняват в лен и небрежение!", пише Цани Гинчев в края на статията "Исторически бележки" (Вж. сп. "Труд", кн. VІІІ, 1888 г.). Чета и препрочитам обръщението на стария писател и се питам: не е ли адресирано и към нас, днешните българи?
За книги от поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов" съм публикувал няколко отзиви. Малко е да кажа, че инициативата му е похвална. Похвала заслужават и селищата, и общините, които подпомагат авторите. Оказва се, че последната книга в поредицата "Град Костенец и котловината след 9.ІХ.1944 година" е втора за Костенско-Долнобанската котловина, която излиза с марката "Захарий Стоянов" и трета за краеведа Михо Червенков. Трилогията му в обем над хиляда страници(!) включва още "Град Костенец и котловината от древността до 1878 година" и "Град Костенец 1878 г. - 9.9.1944 г."
В този кратък отзив няма да разглеждам първите две части на историята на Костенец и котловината, ще ми се да откроя третата, венеца на книжовната му дейност. За нея той се е готвил петдесет години. "През по-голямата част от времето, което описвам в третата книга, живея и работя в град Костенец, изповядва се авторът, съвременник съм на събитията, живеех и гледах как град Костенец и останалите градове в района се развиват, наблюдавал съм движението на населението. Това ми дава възможност да разчитам и на собствени впечатления и спомени."
Докато четях книгата, се убедих, че Михо Червенков не се задоволява нито само с личните си впечатления, нито само с публикациите в печата през онези години; той привлича в историята си много устни предания и исторически свидетелства - проучва специално документите, общува непосредствено с участниците. На много места изложението му се превръща почти в художествен текст, бликащ от емоции и изживявания. В това изключително документално четиво се срещаме с много лични спомени на автора, с разкази на очевидци, чути и записани съпътстващи истории.
Определено мога да кажа, че някои читатели ще обвинят Михо Червенков в пристрастност, но той не е такъв. За мен той е изключително честен и прецизен при събирането на материалите. Историята му е многопосочна, енциклопедична, тя е не само за близкото минало, но и за бъдещето. Ще ми повярва ли някой, че до вчера и аз свързвах Костенец с кибрита, а се оказа, че кибритът, който си купих оня ден от магазина, е с марката CORRIDA, че идва не знам от кой край на света... а от Кибритената фабрика в Костенец (със стогодишна история), от Новия завод е изнесена и последната машина, внесена преди 30 години от шведската фирма "Аренко"...