Кой губи от политическия покер?

Светска или доминирана от религиозните партии власт - това е първият основен въпрос, на който ще трябва да отговорят на парламентарните избори гражданите на Израел, когато се изправят пред избирателните урни на 22 януари. Вторият въпрос е свързан с опасността от изпадането на Израел в сериозна международна изолация. Всъщност без да се придава особена публичност на подобни опасения, тази тема, особено през последните няколко седмици, се превърна в може би най-сериозния синдром, който се вряза в нагласите на общественото мнение и доведе до логичното объркване в позициите на всички партийни централи. С други думи, неясните сигнали на сериозните участници в политическия покер, освен че объркаха електората, за пореден път показаха, че по върховете на властта трудно би могло да се стигне до единомислие по цялата палитра от проблеми, които държавата ще бъде принудена да решава в следващите години. Както вътрешнополитически, така и международни.

Светската власт 

днес е изправена пред сериозно изпитание. Лидерите на ултраортодоксалните партии вече дадоха категоричната си заявка за намеренията си да играят важна роля в бъдещото израелско правителство. Това, разбира се, не е нещо ново, но като се отчете чисто демографски, броят на ултраортодоксалните еврейски избиратели непрестанно расте, те се надяват да придобият по-голямо влияние и тежест при сформирането на новия кабинет (в сегашната коалиция на премиера Нетаняху ултраортодоксалните партии ШАС и "Обединен юдаизъм на Тората" заемат 16 места). Двете формации искат най-вече да попречат на следващото правителство да подложи на гласуване закон, задължаващ младите ултраортодоксални евреи да се зачисляват на военна служба. Сериозен отпор на тези намерения неотдавна даде лидерът на националистическата партия "Наш дом Израел" (НДИ) Авигдор Либерман, главният съюзник на Нетаняху, с когото съставиха обща изборна листа. Духовният водач на ШАС - 92-годишният равин Овадия Йосеф, с когото от дълги години всички политически кръгове са се съобразявали, заплаши, че ще посъветва младите си последователи да напуснат Израел, ако се приеме закон, който пречи на учениците от "йешива" (религиозни учебни заведения, в които се изучава Талмуда) да продължат обучението си (което им дава възможност да отлагат военната си служба почти до безкрайност, като се ангажират да не работят, а само да учат).
Подобно послание определено дразни, при това от много години насам, широките слоеве на обществото, което преминава през всички трудности, съпътстващи общественото развитие в реално воюващата от десетилетия насам еврейска държава.
Междувременно трябва да се отбележи, че в последно време започна да се забелязва еволюция в начина на мислене сред тази силно традиционалистка религиозна електорална маса, чийто брой вече достига близо един милион , т.е. близо една десета от всички израелски граждани. Според анализатори вече са отбелязани редица примери на оттегляне на "харедимите" ("богобоязливите", както наричат ултраконсервативните евреи) от партиите, които ги представляват. Предполага се, че до голяма степен това се дължи на разочарованието както от политическите заигравания и комбинативност сред лидерите на техните партии, така и поради по-задълбоченото вникване в същността на социалните протести, които заляха Израел през лятото на 2011 г. В тази връзка показателен е примерът с партия ШАС, определяща сама себе си като традиционен защитник на най-онеправданите, която въпреки непосредственото си участие в правителството, не съумя да попречи на неколкократното повишаване на цените на основните хранителни стоки, от което от четири години страда най-бедната част от населението. От друга страна, еволюцията в мисленето постепенно започва да се превръща в реалност и сред лидерите на ортодоксалните партии. Според последните допитвания в навечерието на изборите заради опасенията, предизвикани от отлива на около една трета от евентуалните избиратели от средите не само на "харедимите", но и на по-широк кръг от доскорошните привърженици и симпатизанти на политиката за намеса на религията в светското управление на страната, лидерите на ултраортодоксалните партии вече не се колебаят да водят кампанията си директно сред светските избиратели. Така например водачът на партия "Обединен юдаизъм на Тората" Яков Лицман - заместник-министър на здравеопазването - си приписа заслугата за приетия наскоро закон, предлагащ безплатна стоматологична помощ за деца до 12 години. Колкото до ШАС, чийто представител оглавява министерството на строителството и жилищната политика, в предизборните си клипове се хвали с построяването на хиляди жилища и особено активни действия в посока строителството на еврейските селища в окупираните територии на Западния бряг.
     
Войната на нерви                                                                               

Днес, само ден преди парламентарните избори в Израел, президентът на САЩ Барак Обама ще встъпи във втория си мандат. Медиите веднага заляха публичното пространство не само с предположения за съдбата на американо-израелските отношения, но и открито намесиха Обама и Нетаняху във водевил под условното наименование "Открита враждебност". Подобно определение в действителност не е много далече от истината, ако се вземе под внимание, че още при първата им публична поява заедно в Белия дом през 2009 г. Нетаняху многозначително показа, че няма да отстъпи пред призива на Обама Израел да спре строителството на еврейски жилища върху палестинска земя. Малко по-късно, по време на президентската кампания в САЩ, Нетаняху посрещна на своя територия кандидата на Републиканската партия Мит Ромни, оказвайки му внимание, подходящо като за новия лидер на Америка. Не по-малко озадачаващ бе и призивът на израелския премиер през септември м.г. САЩ да очертаят категорично "червена линия" по иранската ядрена програма, нарушаването на която по същество би дало правото на Израел да започне военни действия срещу режима на аятоласите. В тази своя упоритост, коментират анализатори, взрян единствено в изхода от предстоящите парламентарни избори, Нетаняху определено показва нежеланието си да промени каквото и да е в своята и вътрешна, и международна политика.
"Много е объркано. Това са най-проблемните отношения между лидери, които съм виждал за 40 години като наблюдател и участник", коментира Арън Дейвид Милър, изследовател от Центъра "Удроу Уилсън", работил при шестима държавни секретари и в републикански, и в демократични правителства. Милър има сериозно участие в преговори, включващи Израел, Йордания, Сирия и палестинците. "Не мисля, че вървим към сблъсък, но отношенията ще продължат да бъдат проблемни", подчертава известният дипломат. В тази връзка взаимоотношенията между двамата лидери очевидно няма как да изглеждат, поне засега, като подлежащи на съществени корекции, ако се вземат под внимание анонсите на Барак Обама във връзка с определено пренасочване на външнополитическия курс на новото американско правителство. Това, разбира се, ще бъде огласено по-конкретно в дните след новото влизане на Обама в Белия дом, но засега много въпросителни поражда номинирането на републиканския сенатор Чък Хейгъл за министър на отбраната. Твърде независимият и своенравен сенатор се славеше  като "не особено заинтересован" от подкрепата на еврейската държава. Медиите припомниха веднага, че Хейгъл открито критикуваше "еврейското лоби" в САЩ, което даваше повод на някои политици от този кръг да го определят като открит антисемит. Наскоро бъдещият военен министър не пропусна да изрази позицията си да не се прекъсват отношенията с враговете на Израел - "Хамас" и "Хизбула". Той дори отиде доста по-далеч - противопостави се срещу въвеждането на едностранни санкции от страна на САЩ по отношение на иранската ядрена програма. Израел премълча номинацията и отказа коментар по темата, но в Кнесета се дискутираха изявленията на Реувен Ривлин, председател на израелския парламент, който сподели пред Асошиейтед прес безпокойството на израелците от "изявленията на Хейгъл в миналото и позицията му към Израел". В същото време според Ори Нир, ръководител на "Американци за мир сега" - еврейска организация, лобираща за израелско-палестинско мирно споразумение, страховете от Хейгъл са напълно неоснователни. Нир предупреди, че времето за мирно споразумение изтича и палестинците, и Израел може да се изправят пред нова интифада, подобна на онази, която окървави региона през 2000 г. Според него сред палестинците все повече се засилва усещането, че политическо решение е невъзможно и че дипломацията не работи. Пак по този повод Арън Милър от Центъра "Удроу Уилсън" посочи, че Обама ще е твърде погълнат от битките с Конгреса за бюджета и законодателството за оръжията, за да губи време в спорове с Нетаняху, като подчерта, че президентът ще направи невъзможното, за да избегне война с Иран.

"Руската улица" 

или обобщаващо казано, почти едномилионното рускоговорящо население на Израел за пореден път не бе подминато от новата предизборна коалиция. Нещо повече - преди три дни в Ерусалим на съвместна пресконференция Нетаняху и Авигдор Либерман, в присъствието на още двама "руски" министри от сегашния кабинет - на абсорбцията Софа Ландвер и на информацията - Юлий Еделщайн, обширно запознаха медиите с основните акценти на предизборната си кампания. Те подчертаха, че правителството на Нетаняху е най-силното и ефективното през последните години. Според тях, ако израелците искат да се продължат започнатите от кабинета реформи (равенство за всички граждани по въпроса за военната служба, промяна в системата на властта, поевтиняване на стоките и услугите, достъпни цени на жилищата и т.н.), то алтернатива на формацията "Ликуд-НДИ" просто е невъзможна. Нетаняху отправи призив към десните избиратели да бъдат внимателни при избора си, като изрази убеждението на коалиционните партньори, че независимо от високия рейтинг на "Ликуд-НДИ", който без съмнение ще спечели изборите, гласуването за други по-малки десни партии само ще отслаби позициите на новото правителство. Тук е мястото да се припомни, че "руската улица" практически е разделена в различни посоки около полюсите на политическата върхушка. При това от най-левия до най-десния спектър. За значителна част от бившите съветски граждани дясното пространство е твърде чуждо или непривлекателно, а лявото се асоциира предимно със социалната политика, докато центърът в посока ляво-дясно изглежда далеч по-примамлив, особено за по-младите. От друга страна, бясната на моменти ненавист на ултраортодоксите, и особено от страна на ШАС към всички израелци от "руската улица", отдавна стана пословична не само в границите на Държавата Израел, ситуация която не е особено благоприятна за тандема Нетаняху-Либерман. Предизборната кампания бе полята обилно с огромен брой видеоклипове, често надхвърлящи границите на добрия и политически, и човешки тон. Така например в един от предизборните клипове на ШАС лъха на откровен расизъм, новите репатрианти са представени в най-глупава светлина, осмиването на "руските" е повече от саркастично. "На мен това силно ми напомни Германия от 30-те години, когато фашистите придаваха огромно значение на чистотата на расата и не позволяваха на немците да се женят за представители на други националности", заяви известният журналист Нехемия Щраслер.

    Ексцентричните партии                                                              

също  не останаха незабелязани в политическата битка. Най-новата от тях - Пиратската, стана една от 34-те, които се състезават за "място под слънцето", независимо от факта, че само около десетина имат реални шансове. Много израелци, на които  им е омръзнало жонглирането с екзистенциални проблеми от рода на конфликта с палестинците и възможната война с Иран, търсят спасение в някоя от по-ексцентричните партии. В допълнение към обичайните битки между партиите, представляващи "гълъбите" и "ястребите", от една страна, и светските и ортодоксалните евреи, от друга, всеки изборен сезон редовно предлага набор от неизвестни и нестандартни формации. Сред предишните предложения имаше партия, призоваваща за създаване на национално казино, и група, водена от търговец на риба и кукловод, които се опитаха да премахнат банковите такси. Друга подобна - "Зелен лист" - направи няколко опита да влезе в парламента с амбицията да легализира марихуаната, а на изборите през 2009 г. разклонение на тази партия се съюзи с възрастни оцелели от Холокоста - едно от най-странните сливания в пъстрата политическа история на Израел. Тя също остана далеч под прага за влизане в парламента. Този път "корабокрушенец" от марихуанено-холокостовата партия стигна още по-далеч, като предложи "пиратска" платформа, пропагандираща разнообразни лични свободи, включително правото на плагиатство и на плаване в открито море. 33-годишният партиен лидер на партията Охад Шем-Тов се появи в парламента, за да я регистрира, с конска опашка, пиратска кърпа на главата и кука на ръката. Това е същият тип, който си спечели скандална слава в Израел, когато се отправи към Газа в навечерието на израелското изтегляне през 2005 г. и препоръча на заселниците да се подготвят за предстоящата принудителна евакуация, като си свият по един джойнт, за да разпуснат.
В същото време опозицията, разяждана от личностни интереси, демагогия и липса на реална обединителна платформа, загуби възможността да привлече вниманието на гражданите, изпадайки в опасната ситуация да дораздроби напълно крехкото все още ляво политическо пространство. Още в първите дни на януари на среща между лидерите на три от доскоро значимите в израелската политика партии -  центриската "А-Тнуа" (Движение) на Ципи Ливни (бивш лидер на "Кадима"/Напред), и левите "Авода" (Партията на труда) на Шели Яхимович и "Йеш Атид" (Има бъдеще) на Яир Лапид бе обсъдено създаването на левоцентристки блок, който да се превърне в реален конкурент на "Ликуд-НДИ". За съжаление още на следващия ден стана ясно, че съществуват съмнения от страна на двете леви партии, че лидерът на "А-Тнуа" Ципи Ливни е поставила техните партии само като "декорация към добре обмислен спектакъл" в опитите си да подобри имиджа си, вкарвайки в заблуждение жадуващите за реални промени избиратели. Левите лидери също така са обвинили Ливни, че е попречила за създаването на левоцентристки блок още на етапа на подаването на документи в ЦИК.

Какво следва?

Почти не остава съмнение, че десният алианс "Ликуд-Наш Дом Израел" ще спечели около 32-35 места в 120-местния парламент, следван от левоцентристката Партия на труда с около 17 места. На трета позиция с 10-12 места очевидно ще се класират ултранационалистите от "Еврейски дом". В хода на социологическите проучвания досега постоянно лидира блокът на Нетаняху и Либерман, което според аналитиците ще обедини още няколко от десните и умерените религиозни партии. Подобна прогноза на практика означава, че следващото правителство на Израел едва ли ще бъде по-малко войнствено или отстъпчиво по отношение както на процесите, свързани с Палестинската автономия, така и в диалога около напрежението с Иран. Очакванията за сериозна промяна във външната политика на новото правителство не се очаква, поне на фона на дадените политически обещания от двамата лидери, които отдавна се определят от редица коментатори като "ястреби". Все пак времето ще покаже дали курсът, който ще поеме новото правителство, ще бъде възприет от израелската общественост като единствено ефективния за справяне с надвисналите над страната проблеми. От една страна, по-засиленото участие на ултарелигиозни и националистически партии и неизбежното възприемане и прокарване на техните твърде крайни идеи, особено в законодателната област, би нарушило балансите в политическия, икономическия и социалния живот на страната. Втората, и може би очертаваща се като основна, опасност е засилването на международната изолация на Израел. Ясно е, че САЩ ще продължат и занапред да бъдат основният гарант за сигурността на еврейската държава, но цената за подобна подкрепа вече ще бъде определяна от редица геополитически фактори, пряко свързани с външнополитическата стратегия на Вашингтон. Европейският съюз, който от доста време се е фокусирал върху темата за преодоляване на Близкоизточната криза, особено след неудачната, меко казано, Арабска пролет, също ще търси отговори от страна на Израел при най-малкия повод за дестабилизация в региона, най-малкото заради чисто икономическите си интереси.
Глобалният политически хазарт, разиграван от десетилетия далеч преди двете световни войни, определено продължава и тенденцията към засилване се усети непосредствено след нарушаването на равновесието между Изтока и Запад в края на 80-те години. Нека не се разпростираме над днешната геополитческа карта на света - тя определно е доста по-различна. Появилите се нови регионални и международни структури и организации, заредени с изобилие от идеи, икономическа и военна мощ, само подсказват, че в този политически хазарт навлязоха нови, все още непредвидими и неопознати докрай играчи, чиито правила постепенно изместиха самоувереността на традиционните. Въпросът е кой губи и кой печели в тази игра?
Утрешните избори в Израел на фона на тези глобални аспекти са само една от многото брънки от веригата на световната взаимообвързавност. В днешно време въпросът дали израелците ще живеят добре и най-вече - мирно, няма как да се разглежда отделно от въпроса какво да очакват и палестинците, и съседните арабски държави, регионът, а и светът. Това, което обаче се усеща към днешна дата, е мирисът на барут и кръв. Това ли е пътят и какво общо имат все пак с него израелските избиратели?


Почти няма съмнение, че десният алианс "Ликуд-Наш Дом Израел" ще спечели около 32-35 места в 120-местния парламент

33-годишният партиен лидер на партията Охад Шем-Тов се появи в парламента, за да я регистрира, с конска опашка, пиратска кърпа на главата и кука на ръката

Духовният водач на ШАС - 92-годишният равин Овадия Йосеф

Урните за изборите вече са готови


ултраортодоксите се надяват да играят съществена роля в политиката на Израел
Снимки БГНЕС