Първи криминални антисемитски прояви у нас

За първи път през 2009 г. у нас са отчетени криминални прояви на антисемитска основа. Става въпрос за подпалването на синагогата в Бургас и целенасоченото рушене на еврейски паметници. Дотогава повечето прояви на омраза се свързваха с надписи по стени, фасади на сгради и исторически паметници.
Пак през 2009 г. в Асеновград бе организирана международна неонацистка среща, която категорично бе с подкрепата на чуждестранни организации. В Стара Загора честваха рождения ден на Хитлер, а в София общинският съвет имаше идея да кръсти улица на името на Богдан Филов.
Това са само малка част от събитията, включени в първия Бюлетин на антисемитските прояви в България за периода 2009-2010 г. Книгата е издание на Организацията на евреите в България и вчера бе представена официално. Бюлетинът е замислен като хронология на събитията, в него се описва самата антисемитска проява, реакцията на съответните организации, реакцията на институциите и отразяването в медиите. Според Максим Бенвенисти, председател на "Шалом", често отсъства адекватна реакция на властите. По думите му, целта на изданието е именно да се бие камбаната, че "здравето" на българското общество е застрашено.
Все по-често активни антисемитски позиции се появяват в интернет. По форуми и сайтове анонимността позволява на хората да изричат слова на омразата, които на живо никога не биха споделили. Феноменът интернет не трябва да се пренебрегва, подчерта Виктор Меламед, един от съставителите на бюлетина. Постижение за "Шалом" е, че вече има договорка със Столичната община и информацията за антисемитски прояви ще постъпва директно в Столичния инспекторат. Активната битка с "езика на омразата" пък е записана като отделна точка в Стратегията за национална сигурност. 
 Омразата в целия свят се разраства в последните години, а това дава отражение и в България, анализира Бенвенисти. По думите му, социално-икономическата среда е сред водещите фактори, които провокират антисемитизъм, неофашизъм и расизъм.
Все пак от "Шалом" се въздържаха от крайни оценки за нарастването на антисемитизма у нас. Трябва да сме щастливи, че все още бюлетинът не се е превърнал в статистика, подчерта Бенвенисти. Той цитира данни от проучване в Източна Европа, което ни поставя на последно място по антисемитски прояви и страх от тях. Едва 5 на сто от запитаните евреи в България твърдят, че ги е страх от антисемитизъм. В другите държави като Унгария, Полша, Румъния и Латвия процентите са двуцифрени числа.