Затворете сергията за академични титли

В интернет отдавна всеки студент може да си поръча курсова или дипломна работа - посочва професионалната си област, приблизително формулира тема и след 14 дни я получава написана. Чрез посредници и срещу заплащане, разбира се. Авторите и търговците остават анонимни. Този виртуален алъш-вериш напоследък завзе нови територии - вече се предлагат и дисертации за получаване на научната степен "доктор". Има както български, така и руски сайтове за продажба на дисертации, продуктите им са над 750 000. Да се обърнеш към руските сайтове дори е по-добре, защото трудно ще те хванат откъде е преписан "научният труд", но пък материалът трябва да се преведе, а младите българи не знаят руски. Така че е по-лесно от български търговци

да си купите дисертация
     
Това е само щрих от имитацията, в която се превърна научното израстване, след като у нас научните степени и звания бяха поругани с т.нар. Закон за развитието на академичния състав. Този закон бе гордостта на ексминистър Сергей Игнатов, с него той се хвалеше до последния си ден на поста. Премахната бе омразната държавна Висша атестационна комисия, представена като тоталитарно чудовище, макар че в нея участваха хиляди учени, а в последните 20 години тя отхвърляше едва 7% от кандидатите в конкурсите за научни титли. Новият закон бе буквално преписан от вътрешния правилник на частния Нов български университет. Званията "професор" и "доцент" станаха длъжности, които уж важат само за конкретния вуз, даде се право на всички висши училища да си произвеждат сами титулованите преподаватели с вътрешни конкурси и с 5-членни журита на място.
Мнозинството на ГЕРБ в НС отказа да бъдат записани в закона дори минимални реални критерии за научно израстване, отказа журитата да се избират чрез жребий от национална листа на професорите, които все пак да гарантират, че растежът в научната йерархия се дължи на научен принос, а не на катерене по шуробаджанашката стълба, охранявана зорко от местни владетелски кръгове. БАН, Софийският университет, други водещи наши вузове, Съюзът на учените  категорично възразиха срещу слободията, но ГЕРБ "оглуша", "онемя" и пробута закона. И дори допълнително вмъкна в него права и за колежите (които дори магистри нямат право да обучават) да си правят професори! Каквото и да говорят Игнатов и клакьорите му, такъв "научен растеж в собствен сос" няма никъде по света. Държавният ценз бе заменен с феодален. В резултат, след като българските дипломи за висше образование вече се подлагат на съмнение в не една държава, на път са дипломите за научните степени. Зад тях доскоро стоеше качествена научна подготовка "гарантирана марка", но те

също попаднаха под валяка

на Игнатовия закон. Така се реализира нонсенсът научната степен "доктор", присъдена без всякакъв контрол от университета на Долно Уйно за нещо, което и за дипломна работа не става, да се признава в цяла България и по света. Но няма нужда да сочим дипломите, пръкнали се изпод всяко храстче, защото неотдавна при големия скандал във фонд "Научни изследвания", довел до оставката на Игнатов, лъсна целият цирк на добре овъзмездените приятелски кръгове, присъдили научната степен "доктор на науките" - т.нар. голям доктор, на шефа на фонда Рангел Гюров в столичния Университет по библиотекознание и информационни технологии, където неговите науки за Земята не се преподават.     
През март миналата година ДУМА се опита чрез достъп до обществена информация да разбере от МОМН колко професори и доценти са произведени за една година - от началото на 2011 г., откакто действа новият закон. Искахме да разберем докъде е довела "неспокойната конкуренция между вузовете" (думи на Инатов), която щяла да спре куфарното преподаване на едни и същи хора в по няколко вуза едновременно (от данните на НСИ през 2012 г. се разбра, че 56% от преподавателите работят в повече от един вуз). По закон акредитацията на всяко висше училище зависи от хабилитирания му състав, така че някои измислени университетски структури имат огромна полза от безграничната възможност да се обзаведат с професори и доценти. Докато уж приказваха за раздутата система от вузове обаче, Игнатов и ГЕРБ с помощта и на агенцията за акредитация на практика се заеха с още по-голямо раздуване - повишиха в ранг няколко вуза и създадоха още един измислен, Пернишкия университет.
Още през 2012 г. се видя, че никой, дори Националният център за информация (НАЦИД) не разполага с точния брой на новоизпечените хабилитирани лица, макар че според закона МОМН е длъжно да поддържа публичен регистър на професорите и доцентите. Справката от МОМН се променяше непрекъснато, докато накрая в ресорната комисия на НС министерството докладва: до март 2012 г. новите професори са 309, доцентите са 361. Бърза проверка на ДУМА в няколко висши училища показа, че за 2011 г. реалната бройка е поне два пъти по-висока.

Истеричното "израстване" на кадрите

продължи по същата писта и през 2012 г. Според непълно проучване, миналата година новите професори са около 380, а доцентите са около 400. В същото време новите асистенти (младите, на които уж новият закон трябваше "да отпуши пътя") са едва около 120 души! Ударно хабилитират преподавателите си МУ-София, Великотърновският университет, Софийският е процентно след тях, като се има предвид, че той има повече преподаватели по принцип. С по-скромни темпове върви "израстването" в научните организации, миналата година в 42-та института на БАН са назначени малко над 40 доценти и близо 80 професори. Общо, по най-груби сметки, излиза, че за две години България се е обогатила с около 1600 нови професори и доценти. Очевидно, носи дивиденти, ако малкото ти име е "профеор".
Най-обща представа за темповете на сдобилите се с ГЕРБова марка "игнатовчета" може да се получи, ако се обърнем към данните на НСИ за 2009 г. (при наличието на ВАК тогава). Според статистиката по онова време професорите в България са били общо 2354, доцентите - 7044, асистентите - 9246. Елементарно пресмятане показва, че в момента професорите се множат всяка година поне с 16% спрямо 2009 г., доцентите - с около 6%, асистентите - с 2%. В същото време обаче общият брой на преподавателите е относително постоянен - около 10 800 души, а в научните организации учените дори намаляват. Т.е. едни и същи хора набързо са се покатерили към по-високи титли, без да е ясно какви постижения са ги довели до този растеж.
Огромна част от новите титуловани по никакъв начин нямаше да прескочат критериите на ВАК, макар че в последните години на съществуването на комисията критериите й не бяха особено високи, се коментира масово в момента във форуми и блогове. В същото време студентите пишат из медиите: "Преподавателската работа в българските висши училища е за нереализирани специалисти". Питомците на вузовете ни не са доволни от обучението, предпочитат образование "онлайн", за да не си губели времето. И все по-масово заминават да учат в чужбина. Където не разглаголстват из медиите с "онлайн" желания, а набързо се вписват в общите правила за задължително ходене на лекции...      
С получаването на научна степен "доктор" нещата следват същата логика. Според данните на НСИ за 2009 г. завършилите докторанти са 636, като не е ясно колко от тях са защитили дисертацията си в срок. За 2012 г. придобилите степен "доктор" по непълна справка от висшите училища и научните организации са около 800. 
Разбира се, сред новите професори, доценти, асистенти и доктори има множество достойни изследователи, автори на десетки публикации в международни списания, имена в науката. Те обаче в публичното съзнание няма как да бъдат отделени от "калинките". Затова вече често звучи въпросът: "Този

от ВАКовските професори ли е, или от Игнатовските?"

Същото е като в скандалния конкурс на научния фонд - има и качествени учени, които са спечелили, но те са омазани в калта заедно с далавераджиите. А може би това е целта и на закона, и на порочната практика във фонда - да се размият стойностите?
Ръководителите на БАН и на Софийския университет - акад. Стефан Воденичаров и чл.-кор. Иван Илчев, заявиха в последните дни, че една от най-спешните задачи сега е спасяването на науката и образованието от вредната и опасна слободия на закона за израстването на кадрите. Какво е необходимо за науката е ясно - неотложно е да се изработи новата оперативна програма "за наука и образование", да се изчисти мръсотията в научния фонд и да се прекрати производството на професори и доценти на кило. Служебното правителство няма права да поправи порочния Закон за развитието на академичния състав (ЗРАС). Но това не означава, че не може да прави нищо. Напротив - Правилникът за прилагане на ЗРАС е акт на МОМН и екипът на новия министър чл.-кор. Николай Милошев трябва да запише незабавно в него минимални изисквания за постижения, необходими за заемане на академичните длъжности и за присъждане на научните степени. Ако има поне минимални изисквания на национално ниво, тогава всеки вуз и институт ще трябва да се съобрази с тях, когато оценява кандидатите в своите конкурси.     
Румъния вече я игра тази игра - преди няколко години там също отпуснаха края и "децентрализираха" научните титли. Като се видяха с 3000 нови професори без качество за две години, спешно отмениха закона, въведоха подробни изисквания за хабилитирането по научни направления и... всички новопроизведени професори и доценти преминаха през ново оценяване от гледна точка на новите национални критерии. На недостойните им отнеха титлите. Е, у нас никоя власт няма толкова отговорно политическо мислене и воля, та да отсее "калинките" и академичните ментета. Но поне може да спре безобразието, което продължава и в момента. И е нужно да се разбере - ще бъде ли потърсена от Сергей Игнатов някаква отговорност за безогледната шуробаджанащина, за която той отвори сергията за академични титли и ги обезцени?