Възобновяват панихида за Иван Евстр. Гешов

Панихида в памет на големия български държавник, политик, банкер, общественик и меценат Иван Евстратиев Гешов ще бъде отслужена днес от 13 ч. в храма "Св. София". С това по инициатива на Научния архив на БАН и на Българския червен кръст се възобновява възпоминателна традиция, завещана от Гешов, който е бил 26 години и председател на БАН. Панихидата ще бъде отслужена от Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит.
В завещанието си от 1 септември 1923 г. Иван Евстр. Гешов определя БЧК "да служи всяка година панихида, на която да се произнася от виден свещенослужител, общественик или книжовник реч върху милосърдието, любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мира и приятелството между балканските народи...", както и да се дава помощ след службата на български сираци. Гешов е оставил за целта и сумата 100 хил. златни лева, която обаче е изчезнала. Отслужването на панихидата е прекъснато след 1944 г.
Иван Евстр. Гешов е роден в Пловдив на 8 февруари 1849 г. в богато търговско семейство. Учил е икономика и банкерско дело в Манчестър и Лондон, на 23 години се завръща в Пловдив. По време на Априлското въстание предоставя сведения на чуждите анкетьори за разгласяване на турските зверства, заради което е арестуван. Смъртната му присъда е заменена със заточение в Мала Азия след застъпничеството пред Високата порта на лорд Едуард Хенри Дерби, външен министър на Англия. В края на март 1878 г. Гешов се завръща в освободена България. След Берлинския конгрес е включен в делегацията, която пътува из Европа за защита на интересите на българското население в Източна Румелия.
През 1879 г. министър-председателят Тодор Бурмов му предлага поста министър на Народното просвещение. Гешов отказва, преценявайки, че не е достатъчно подготвен за тази отговорна длъжност. През лятото на 1883 г. обаче приема да стане първи директор на БНБ, където изгражда системата и правилата за работа на банката, които са запазени и до днес. Създава първия държавен резерв от ценности (ценни метали и валута).
През 1884 г. той е избран за редовен член и за член на ръководството на Българското книжовно дружество (първообразът на БАН). По-късно става председател на БКД. Дарява на БКД 120 хил. лв., с които изплаща неговия ипотечен дълг към БНБ, с условието то да се провъзгласи за академия. Благодарение на активната му дейност и финансова подкрепа през 1911 г. дружеството се преименува в Българска академия на науките. Гешов остава неин председател и спомоществувател до смъртта си. Като председател на БАН всяка година допълва държавната субсидия за академията и подпомага отпечатването на академичното издание "Периодическо списание". Дарява къщата си на ул. "Сердика" 4 на БАН. Има едно верую - че успяващ народ е само просветеният народ.
Той и семейството му издържат студенти, построяват първото студентско общежитие, материално подпомагат около 50 обществени организации. Гешов е главният радетел за построяването и развитието на Софийския университет. От собствените си средства Гешов довършва започнатата от Евлогий Георгиев болница в Цариград и построява българско начално училище в Охрид. Над 20 години ръководи БЧК.
Дългогодишен народен представител и два пъти председател на Народното събрание. Изработва Правила за функциониране и вътрешен ред на парламента, които в основата си са запазени и до днес. Внася Закон за задължителното носене на местни дрехи и обувки, който отваря път на индустриалното развитие на България. Министър на финансите в правителствата на Васил Радославов (1886) и на Константин Стоилов (1894); министър-председател и министър на външните работи и вероизповеданията (1911-1913 г.). В започналата криза в страната намалява заплатите на министрите (изумително на фона на днешните кризисни "бонуси" за висшите чиновници). След Лондонския мирен договор (1913) Гешов подава оставка. Набеден е от неукото правителство на Стамболийски за виновник за първата национална катастрофа, лекува се в Париж, след убийството на Стамболийски се връща в България. Умира през 1924 г.