Вълци в кошарата

Учените не мирясаха. Отново замислиха това, което премиерът Борисов не понася - протест под прозорците на МС. "Да не ми викат под прозорците!", заповядва премиерът винаги, когато стане горещо. А този път стана май напечено. Не само намислиха пак да му викат под прозорците, ами обявиха, че и в Брюксел отиват да обяснят там защо го правят. И верен на изумителния си усет за опасност за собствената кожа, Борисов реагира светкавично. Изведнаж се сети, че има учени, че те протестират и че трябва да им се хвърли някой на разтерзание. Може и "феодални старци" да са, ама и те гласуват на избори... И хвърли поредния едър камък от торбата си, да не му тежи. Уволни просветния министър.   
Тази каша с фонд "Научни изследвания" (ФНИ), която просветното министерство забърка, заплашваше да свърши много зле. Поставени в положението на овце, блеещи безпомощно пред тракащите челюсти на вълка в кошарата, българските учени май вече нямаха друг изход, освен да се обърнат за помощ към европейските институции. Оскъдните 14,8 млн. лв., откъснали се от сърцето на Дянков "за наука", са раздадени на фирми без научен капацитет и кадри и на очевиден обръч от лица, приближени до шефовете на фонда; драстично са нарушени предписанията и на самия фонд, и на европейската директива 800/2008 за допустимост на държавните помощи; стотици научни проекти са зачеркнати от конкурса с пръст в тавана и "на коляно" от управителя на ФНИ; председателят на фонда е незаконно назначен фалшив професор, а за капак министър Сергей Игнатов се просна като Раймонда Диен на релсите да защитава цялата тази вакханалия.
Над два месеца протести завършиха с нищо. В дъжд, сняг и студ стотици млади учени надуваха вувузели, развяваха плакати и викаха "Оставка!" То не бяха увъртания от страна на фонда и МОМН; то не бяха лъжи и обещания за проверки на безобразията, които са проверими за половин ден; то не бяха закани и нарочни проверки на протестиращите; то не бяха "договорки" със нарочно пратени при Борисов "делегати" от Софийския университет; то не бяха финтове на ГЕРБ в парламента за прикриване и спасяване на министъра от разобличение! Че и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, който иначе оглавява комитета "За АЕЦ "Белене", забрани на хората от академията всякакви срещи "горе" без неговото лично одобрение! 
Впрочем покрай емоциите около референдума за АЕЦ почти незабелязано се разви нов кръг на скандала с фонда на МОМН - на учените, чиито проекти са отписани "административно", масово бе обяснено, че били негодни, понеже не спазили една норма, която обаче според правилата е изискване към фонда, не към участниците. На един му отговорили, че не си е отчел предишен проект, какъвто той... изобщо няма. На друг му казали, че не си е уточнил финансовите отношения с фирмата-партньор, за която човекът за пръв път чува, понеже в неговия проект такава въобще не съществува. Изобщо - в МОМН са правили и правят каквото си искат с чувството за пълна безнаказност. Така е, безнаказни са. Единственият резултат е, че в МОМН, както се чува, са раздали много тайно още милиони на "подали възражения учени" - приближени, които не са успели да се облажат при първото раздаване на благата. За капак - в това ведомство се готвят да раздават и европейски пари по бъдеща оперативна програма "Наука", в която наука няма. 
При всички правителства досега е имало нередности, но такова безчинство не е било. Тази власт ерозира самата държава и държавността. Кой нормален човек може да си представи, че висши чиновници и техният министър ще сипят неистини на килограм, ще се гаврят поразително лежерно с труда на цяла една гилдия и ще си разиграват коня, пардон парите, на гърба на научната общност - за една стотна от техните деяния във всяка европейска държава (и там стават безобразия) биха опразнили кабинетите си на втория ден и чиновниците, и министърът. Но в страната, в която невежеството е сила, а знанието е страдание, те са недосегаеми на пиедестала на властта. А на обикновения народ - в случая на учените, им се разрещава единствено да обсипват балдахиновото ложе на тяхното величие с цветя и теманета за благодарност. Или да се свиват в дупките си и да мълчат.
Само че едни хора - пък били те и 20 процента от населението, не искат да се стелят като газона пред Хабсбургския дворец, в който всеки вандал може да изтрие мръсния си ботуш. Искат да опазят професията и достойнството си. Само тези хора могат да уплашат ГЕРБ и вълците, опустошили кошарата.