Тя не съумя да бъде прочута
Мария Кюри остава единственият учен в света с два Нобела в две различни научни области
/ брой: 295
Отива си 2011 г., обявена от ООН за Година на химията, белязана от знаменателен юбилей - 100 години, откакто Мария Кюри получава своята втора Нобелова награда - по химия, през 1911 г.
Когато в края на ХIХ в. големият френски физик Пиер Кюри публикува за пръв път откриването на нов елемент - радий, печатът възприема като сензация, че публикацията има двама автори и единият е жена - Мария Кюри. И тогава (както и сега) се приема за рядкост жена да има съществен принос в голямо научно откритие, обогатяващо човешкото познание. По това време Мария Кюри с нищо не показва, че в нейно лице науката ще има знаменит, упорит и неистово работоспособен изследовател с велики постижения. Тя току що е родила на Пиер Кюри първа дъщеря - Ирен. Случайно или не, точно 9 месеца преди това Алфред Нобел е написал знаменитото си завещание за учредяването на Нобеловия фонд.
Семейство Кюри с дъщерята Ирен
Тридесет и осем години по-късно фамилията Кюри ще стане най-известното "нобелово семейство" - с четирима носители на висшата награда. Преди това Мария Кюри ще стане първата жена, носител на Нобел, и първата жена - преподавател в Сорбоната. Ще стане единственият учен в света и до днес, два пъти лауреат на Нобелова награда в две различни области на науката - физика и химия. Дъщерята на Пиер и Мария Кюри - Ирен Кюри, на свой ред заедно със съпруга си Фредерик Жолио-Кюри през 1935 г. ще получи Нобел по химия.
Но съдбата никога не отрежда на семейство Кюри щастието да събере заедно четирима лауреати. Пиер и Мария Кюри и Анри Бекерел получават Нобелова награда по физика през 1903 г. за откриването на радиоактивността и на елементите радий и полоний. Година по-късно Мария Кюри ражда втората си дъщеря - Ева. Детето е на година и 4 месеца, когато на 19 април 1906 г. Пиер Кюри загива трагично на улицата под колелата на конски впряг. Съпругата, грижейки се сама за две малки деца, след 6 години, през 1911 г. получава втори Нобел - "за принос в световната химия чрез изолирането на елемента радий и за установаването на свойствата му". Ирен Кюри и Фредерик Жолио-Кюри стават нобелисти по химия през 1935 г. "за синтеза на радиоактивни елементи". Година по-рано, през 1934 г. на 66 години си е отишла от живота Мария Кюри. Ирен Кюри умира през 1956 г. на 59 години. Ева Кюри е писателка, живее в САЩ до неотдавна. През 2007 г. тя умира на 102 години. Описва живота на майка си в своята книга "Мадам Кюри".
* * *
Маня
Мария Кюри (по баща Склодовска) се ражда във Варшава на 7 ноември 1867 г., когато Полша е в рамките на Руската империя. Задружното семейство живее първоначално в партера на Гимназията за момчета, където бащата - Владислав Склодовски, е учител по физика, завършил университета в Санкт-Петербург. Майката е директор на училище. Петте деца - четири момичета и едно момче, растат щастливо. Мария е най-малката, всички я наричат галено Маня. Най-добрата ученичка в класа, тя неспирно чете - всичко, което намира в голямата библиотека на баща си. Нещастието обаче идва - най-голямата сестра Зося умира от тиф, след това си отива майката, когато Мария е на 10 години. След 6 години тя завършва гимназия със златен медал. Волево лице, голямо и изпъкнало чело, огромни пепеливо сиви очи с лъчиста сила на погледа. Суровото и неумолимо призвание я води напред...
Във Варшавския университет по онова време не приемат жени. Маня учителства на село, дава и уроци. През 1891 г., на 24 години, Склодовска заминава за Париж - града на нейната бъдеща слава. Започва да слуша лекции по математика, физика и химия в Естествения факултет на Сорбоната. От студената си малка стаичка ходи дотам пеш, живее аскетично, няма пари за дърва, нито за храна, нито за транспорт. Но учи и работи денонощно. Неистово. Чете и не излиза от лабораториите. В Сорбоната среща Пиер Кюри, който преподава физика...
* * *
Откриването на радия
В бедната лаборатория на Училището по физика - първия дом на семейство Кюри, Мария подготвя доктората си върху свойствата на урана. Малко преди това Анри Бекерел е открил неговото излъчване. Мария открива, че и други вещества излъчват лъчи с голяма сила. Записва в доктората си, че вещества като урана и тория, които имат това особено излъчване, ще се наричат радиоактивни елементи. Слага заглавие на труда си: Радиоактивност. При едно от стотиците изследвания на различни минерали в лабораторията обаче открива в една от пробите... огромно излъчване, каквото минималните количества уран или торий в минерала не могат да дадат. За тази ненормална радиоактивност може да има само едно обяснение. Мария Кюри издига хипотеза: съществува друго вещество, много по-силно радиоактивно от урана и тория. Двамата с Пиер Кюри започват да търсят - стотици експерименти с различни руди в една борба: "То трябва да съществува!" Два ума и четири ръце. И 8 тона руда, която те преработват.
През юли 1898 г. Мария установява, че в една от рудите има малки участъци със силна радиоактивност от два метала. Първия двамата наричат Полоний - в чест на родината на Мария Кюри. След два месеца посочват втория елемент - Радий. Пиер избира името му по неправилния начин, по който Мария е произнасяла думата лъч (rayon) при първите си стъпки в университета.
Целта обаче е да получат Радий и Полоний в чист вид, да посочат атомното им тегло, за да бъде признато откриването на двата нови елемента. Отново стотици експерименти, изтощителен денонощен труд. Семейството с дъщерята Ирен живее в един опърпан хангар, безпаричието е постоянно. Но ученият не може да се бори срещу призването си. През 1902 г. Мария най-после излиза победителка от тази изтощителна борба, пише Ева в книгата за майка си. Мария Кюри изолира един дециграм чист радий и определя атомното тегло на елемента - 225. Съществуването на радия е официално признато.
Парижкият университет дава на Мария Кюри титлата доктор по физика с оценката "tres honorable" (много блестящо). Идва Нобелът - 1903 г. Пиер и Мария Кюри продължават изследването на свойствата на радия и правят първи опити да го синтезират. По това време още не се знае нищо за вредното въздействие при работата с радиоактивни изотопи.
* * *
Смъртта на Пиер
От книгата "Мадам Кюри":
"Една тежка товарна кола, впрегната с два коня, излиза от моста и тръгва в тръст по ул. "Дофин". Пиер иска да премине улицата, да достигне другия плочник... Но той се сблъсква с едно запъхтяно животно: един от конете на товарната кола, която в тази секунда се разминава с файтон. Изненаданият Пиер с несръчно движение се опитва да се хване за нагръдника на животното, което се изправя на задните си крака и Пиер се хлъзва по мократа земя. Чува се вик, съставен от двадесет вика на ужас. Пиер е паднал под копитата на першеронските коне... Пиер е на земята, жив, незасегнат. Той не е извикал, почти не е мърднал. Тялото му, без да бъде дори докоснато, минава между краката на конете, после между двете предни колела на колата. Едно чудо е възможно. Но големият товар, увлечен от 6-тоновото си тегло, изминава още няколко метра. Задното ляво колело се сблъсква с някакво слабо препятствие и го смачква. Това е едно чело, една човешка глава. Черепът се спуква, една червена лепкава материя бликва по всички страни в калта: мозъкът на Пиер Кюри. Полицаите вдигат топлото тяло, на което животът бе светкавично отнет".
* * *
Винаги до края на живота си - и когато поема работата на Пиер в лабораторията му в Парижкия университет, и когато получава втория Нобел, и когато аудиторията в Сорбоната става с овации на крака при първото й влизане, и когато основава Института за радия в Париж, - винаги Мария Кюри казва "ние", говорейки за изследванията на радиоактивността. Тя е член на 85 научни дружества по целия свят и получава 20 почетни степени. Пиер Кюри присъства в живота й до самия му край. До нея в лабораторията стои дъщеря й Ирен.
Мария Кюри умира от левкимия на 4 юли 1934 г. Тя не е взимала никакви предпазни мерки в работата си с радия. "Светотаство би било на такава покойница да се наложи тържествено погребение, каквото държавата устройва на великите си люде - пише Ева Кюри в книгата си - Нейното погребение в едно селско гробище, беше така тихо и скромно, като че ли животът, който угасна, беше подобен на хиляди други... За нея Айнщайн казваше: "От всички прочути люде г-жа Кюри е единствената, която славата не можа да поквари"... Тя не съумя да бъде прочута".
През 1995 г. Мария и Пиер Кюри са препогребани с почести в Пантеона в Париж.
"Човек трябва да вярва, че е определен за нещо и че това нещо трябва да се постигне на всяка цена"
Мария Кюри