Ще работим с Япония в 4 области на науката

Българската академия на науките и Научният съвет на Япония (SCJ) подписаха в края на миналата седмица споразумение за научно сътрудничество. Подписи под документа сложиха председателят на БАН акад. Никола Съботинов и президентът на SCJ проф. Такаши Ониши.
Научният съвет на Япония е създаден през 1949 г. като специален орган към министър-председателя на страната. Дейността му е да насърчава развитието в областта на науката и да представлява японските учени както в страната, така и в чужбина. Според статута си съветът предоставя експертно мнение на управляващите, публикува препоръки за стратегията по глобални въпроси, популяризира значимостта на науката и  насърчава научните способности на изследователите.
Подписаното споразумение има за цел да насърчи сътрудничеството между БАН и Научния съвет на Япония в развитието на фундаменталните, приложните, хуманитарните и социалните науки, съобщиха от академията. То обхваща областите:
- Енергийни ресурси и енергийна ефективност;
- Нанонауки, нови материали и технологии;
- Биомедицина и качество на живот;
- Климатични промени и рискове.
"Подписаното споразумение между БАН и Научния съвет на Япония е изключително признание за българските учени и за мястото на Българската академия на науките като национален научен център. Този договор ще отвори вратите за бъдещи съвместни проекти с най-мощната японска научна организация, а това от своя страна ще засили сътрудничеството между българските и японски учени", заяви след подписването на документа  акад. Съботинов.
"Изключително съм щастлив, че днес имахме възможността да подпишем споразумението за сътрудничество между двете научни институции. Дори и за краткия си престой в България аз успях да разговарям с български учени и вече имаме набелязани теми за бъдещи проекти и сътрудничество", сподели в своето изявление проф. Такаши Ониши. Той използва възможността да благодари на българския народ за топлата подкрепа към японския народ след опустошителното земетресение и последвалото го цунами през март миналата година.
При подписването на споразумението присъстваха посланик Макото Ито, председателят на парламента Цецка Цачева, председателят на комисията по образование и наука в НС Огнян Стоичков, депутатът проф. Станислав Станилов. Към събитието прояви интерес дори министър Сергей Игнатов, който иначе не се появява често в БАН, дори като член на настоятелството. По думите на министъра: "Япония по принцип е любима страна в България, но Япония е и световна научна сила, а подписаното днес споразумение е признание за българската наука. Това е стъпка и възможност за бъдеща съвместна дейност при решаването на значими глобални проблеми и шанс за участие на български учени в японски научни организации и проекти".
 Президентът на SCJ проф. Ониши бе на двудневна визита в България по покана на БАН. Той се срещна и с президента Росен Плевнелиев, който е изразил своята подкрепа към Българската академия на науките и към българските учени и е определил сътрудничеството с Научния съвет на Япония като изключително важно. Пред журналисти проф. Ониши обясни, че японското правителство отделя по 50 млрд. евро годишно (1% от БВП на страната) за финансиране на японската фундаментална наука. За науката като цяло в момента се инвестират 3,4% от БВП (в ЕС за изследвания се отделят средно 2% от БВП). Като отношение към науката България трудно може да се сравнява с тези стойности, тъй като нашите инвестиции за наука са 0,3% от БВП. Учените в Страната на изгряващото слънце са около 850 000, от тях в Научния съвет на страната членуват 2000 учени, чийто състав се обновява на всеки 3 години, поясни проф. Ониши.