История за паразити, решетки и един цирей

Порочната практика във фонда за наука в МОМН източва държавата два пъти:
1. Пряко
2. Чрез скрито ползване от частници на кадрите и базата на публичните научни институции

Когато един цирей набъбва и зрее, няма начин накрая да не се пукне. Лекарите понякога съветват със съответно лекарство да се изсмуче гнойникът по-бързо, за да заздравее мястото по-лесно. Точно това трябваше да направят в МОМН с натрупаните гнойници във фонда "Научни изследвания" (ФНИ), за да заздравее единственото място, в което става финансирането на научни проекти у нас. Вместо това там предпочетоха да крият болячките, предизвикани от тях самите, докато накрая балончето се пукна. Повод станаха обявените преди дни резултати от тазгодишния конкурс за финансиране на научни проекти "в приоритетните направления", които взривиха научната гилдия. От младите учени във Физическия факултет на Софийския университет тръгна протестно писмо с подписка за преразглеждане на резутатите от конкурса, която събира гнева на стотици учени, днес е крайният срок за приключването й. Тя ще бъде внесена в парламентарната комисия по образование и наука, писмото е адресирано и до министър Сергей Игнатов. Различни научни колективи правят свои обсъждания на болната тема, готвят се за уличен протест, имаме вече и гладна стачка.

"Ерата Ангола"

В своя публикация на 23 ноември ДУМА оповести подробно скандални факти около управлението на фонда и класирането на проектите в конкурсната сесия. Широко известен е вече случаят с председателя на ФНИ Рангел Гюров, който, за да заеме поста, трябва да е хабилитирано лице, но бе назначен миналата година от министър Игнатов, без да е професор по българските закони. Човекът, бидейки в началото на 80-те години кандидат на науките ("малък доктор") преподавал в Ангола като гост-професор, после пренесъл "титлата" си тук в НБУ с една бележка от Външното министерство на африканската държава. И като питате по кой закон е минал конкурс за професор в България - по стария за научните степени или по новия за академичното израстване, отговорът е лаконичен: "Аз съм професор". Иначе "професорът" се занимава с постоянно предсказване на земетръси у нас, които, естествено, не се сбъдват, понеже науката в света не се е научила да предсказва земетресения. Министър Игнатов стои като канара зад гърба на Гюров и това е достатъчно да не се спазват никакви закони. Дори ресорната парламентарна комисия се занимава със случая, но последици - никакви. За управител на фонда пък Игнатов си назначи човек с петилетка трудов стаж - Христо Петров, назначен в МОМН като юрист впрочем през 2008 г., който никога дотогава не е помирисвал наука.
Конкурсът даде

достатъчно храна за възмущението

на учените - от 1094 кандидатствали проекти някакви "експерти" в МОМН директно зачеркнали над 460, а останалите 628 били рецензирани, по думите на Гюров и Петров. От тях са одобрени за финансиране 95, а близо 20 на сто от тези, които ще получат общо 21 млн. лв. държавна пара, са на частни фирми. Повечето от фирмите, както показа проучване на ДУМА, нямат връзка с науката, нямат научна база и научен състав на щат. Съгласете се, че е странно фирма за производство на кухненски прибори да активира води за биосреда; строител и търговец да се занимава с геотермална енергия; специалист в опаковането на музейни експонати да изследва отношението на публиката към музеите и т.н. Още по-странно е фирми, регистрирани в деня на крайния срок за конкурса или неработили изобщо в последните години, да получават стотици хиляди левове за "конкурентоспособни научни изследвания", каквато е целта на конкурса. Рангел Гюров и Христо Петров отричат, че на принципа "ти на мене, аз на тебе" пари от фонда получават техни приятелски кръгове от НБУ и Университета по библиотекознание и информационни технологии - УниБИТ (където Гюров току-що защити научна степен "голям доктор" в областта на... геологията и без публикации, както признават дори рецензентите му). Числата са по-показателни от думите:

    Кандидатствали    Одобрени   Процент
    проекти                   проекти

БАН      390                          37      9,4
 
СУ        181                          10      5,5  
    
НБУ        31                           5     16,1      

УниБИТ  24                           4     16,7
          
И така, според фонда лидери в науката у нас с най-качествени проекти са НБУ и УниБИТ, докато БАН и СУ са доста под средната "успеваемост" в конкурса, която е 15%. Лидерът на инженерното ни образование ТУ-София и той получава пари само за 2 проекта от подадени 34 (6,5%). Естествено, в научните среди се коментира, че не е нормално водещите университети да са на опашката и просто е изразена "благодарност" към вузове, чиито ректори открито подкрепят властта. Според Христо Петров физиците и химиците от СУ са баш недоволните от конкурса - те са "паразитите, изхвърлени от класациите", и "обичайният кръг заподозрени, от които 90 на сто не мислят за науката си" и на които двамата шефове на ФНИ няма да позволят "да паразитират още 2 години на гърба на фонда", като не си отчитат проектите. Фондът бил одобрил само качествените проекти. Сиреч, тия в БАН и в СУ са по-малко качествени! В същото време според световните бази данни тъкмо БАН и СУ са единствените разпознаваеми български научни центрове, които печелят несъизмеримо спрямо останалите голямо количество международни проекти, понякога - на стойност 4 милиона евро, да речем. И като сложим преценката на Гюров и Петров срещу тази на водещите световни научни центрове, става очевидно, че тук иде реч не за някаква наука, а за

злоупотреба с власт и с държавни пари

за уреждане на свои хора и за скандален чиновнически произвол.
След избухването на скандала Евелина Христова - съветничка на Игнатов и възпитаник на НБУ, обяви, че атаките се диктуват от неуспели кандидати и че министърът ще вземе отношение по казуса, когато се запознае достатъчно с него. Интересно, с вързани очи ли ще подписва договорите за проектите министърът, което трябва да направи до 30 ноември. Христо Петров пък, след като публично се изказа за паразитите от СУ, очевидно разбра, че е сгазил лука, но не намери нищо по-добро от това да обяви, че... не бил казвал такива думи, че журналистите манипулират и че щял да си търси правата по съдебен път! Да се изправиш пред 15 журналисти с камери и диктофони и да смяташ, че те не пазят записа от думите ти, е не просто наивно. То говори за неудържима паника. ДУМА е готова да предостави този запис на всеки учен, който се интересува от него.
Проблемът обаче е доста по-дълбок от елементарните далавери за някакви 21 млн. лв., камуфлирани с приказки за прозрачност и справедливост. Големият проблем е за смисъла на фонд "Научни изследвания". При тоталната мизерия, в която Симеон Дянков навря учените, това е единственият им шанс в България да работят професията си - макар и със смешни пари. Чудно ли е, че резултатите от конкурса опъват сетивата им докрай.
Това, че частни фирми без научен капацитет изсмукват жълтите стотинки, които Дянков благоволява да даде за изследвания, е пряко източване на държавни пари и нерегламентирана държавна помощ, която се санкционира от ЕС и законите ни. Но това е само една част от безобразието. Втората е, че тези фирми и фондации, не разполагайки нито с научна база, нито с научни кадри, наемат учени от държавните научни институти и от университетите да извършат изследванията по проекта. Така става вторично изсмукване на държавата - парите отиват в джоба на частника, а работата се върши в публични научни структури, в тяхната база, с техните кадри, средства и ноу-хау. Докато работят проекта на частната фирма, учените изпълнители получават държавната си заплатка (да, мизерна заплатка), харчат тока, консумативите и знанията, създадени в държавните лаборатории - понякога натрупани от поколения учени преди тях. Така дори през бедната наука от държавното се смуче, смуче, смуче.               
Никъде в цивилизования свят такова нещо няма. Там нещата са ясни, там има частни научни корпоративни компании - понякога с мощен изследователски капацитет, които могат да кандидатстват с проекти в публични фондове. Но те осигуряват кадрите и базата, а ако са в консорциум с публични научни институции, финансовите ангажименти на всяка от страните са ясно определени. Това са всъщност частните инвестиции на бизнеса за наука. А у нас става обратното -

вместо да дава пари за наука, бизнесът смуче държавните средства

Фондът в МОМН давал предимство на съвместното участие в проектите на публична научна институция заедно с фирма. Всъщност по този начин в България се изобразява псевдонаучно стимулиране, имитация на публично-частно партньорство. Единственият резултат е претакане на пари от държавния в частния джоб. Неслучайно управителят Христо Петров се грижи тъй ревностно само за финансовите отчети от проектите, за "фактурките". Финансовият ред е важен, но по-важни са научните отчети и научните резултати, за които никой у нас не го е еня. Папките с фактурките се прибират в чиновническите чекмеджета и - дотам е проектната сесия.
И още. Хаосът и

непрозрачността в управлението

на фонда са стигнали в момента върха си. ДУМА и по времето на министър Даниел Вълчев публикува остра критика за нередни неща във ФНИ, но те се оказват детска пакост в сравнение с това, което се случва сега. Освен това пускането в пространството на всякакви обвинения към Тройната коалиция е перфектен начин да се омаже всичко в един тюрлюгювеч, за да се скрие феодалното владение, в което се е превърнал фондът. Според Закона за насърчаване на научните изследвания министърът издава правилник за наблюдение и оценка на научната дейност във висшите училища и на дейността на фонд "Научни изследвания", като фондът се оценява периодично по критериите, които трябва да са записани в този правилник. Този законов текст е приет през 2010 г., но до момента няма и помен от каквото и да било "периодично оценяване" на фонда. При последния конкурс, за който става дума, правилата дори са променяни в ход, обявените с годишната оперативна програма на ФНИ и с конкурса срокове се променяха няколко пъти.
Освен това не е обявен изобщо съставът нито на постоянните комисии на НФИ, нито на 12-те временни комисии по науки, които са оценявали проектите. Това никога досега не е било. Членовете на тия комисии били много авторитетни учени, предложени от БАН, Селскостопанската академия и вузовете. Кой да вярва, щом като не е известно кои учени са в тях и как са подбрани от МОМН. Не е известно как стотици проекти са били предварително зачеркнати и недопуснати до оценяване изобщо. От кого - от вездесъщия г-н Петров и от доверени чиновници. Те преценили, че не отговарят на условията. По признанието на самия Христо Петров - "без да се интересуват дали в екипите има световноизвестни имена на наши учени". Да не говорим за това, че не са обявени публично нито кандидатствалите, нито неодобрените проекти, нито пък рецензиите - те били тайна, понеже в тях можело да има уронване на доброто име на учените! Така никой не може дори да надзърне какво се случва зад плътната завеса във фонд "Научни изследвания".  
До 2008 г. фондът публикуваше неизменно годишен отчет за дейността си с информация за проведените конкурси, за одобрените проекти, за вложените в тях средства, за изпълнението им. Според правилника към Закона за насърчаване на научните изследвания, Изпълнителният съвет на ФНИ ежегодно в срок до 31 март одобрява и представя на министъра на образованието и науката годишния отчет за дейността на фонда. При това управление на МОМН публичен годишен отчет на фонд "Научни изследвания" не сме видели.
Пак по закон съставът на Изпълнителния съвет (ИС) на фонда се определя от министъра след консултиране с академичните организации, като в него трябва да има "балансирано представителство на научните направления". Нищо подобно. В ИС има двама геофизици, двама биолози, един юрист, един историк и един театровед-културолог. Няма представители на физика, химия, нови материали, технически науки - основните направления на науката с най-голямо значение за икономиката, в които българската наука показва най-добри резултати в международните класации! Сергей Игнатов бе обявил, че е получил 480 номинации за членове на сегашния ИС. Как от стотиците предложения са избрани 7-те учени в съвета е тайна, покрита с мрак. Да не говорим за случката с проф. Мирослава Кортенска - уволнена от ИС, без да й се връчи заповед, чрез съобщение в сайта на фонда, насред процедурата на конкурса. Това става, след като тя проговаря пред медиите за произвола във ФНИ. Министър Игнатов, Гюров и Петров сега масирано насочват вниманието към нея, отправят й какви ли не обвинения за криминални деяния с аргумента "една жена каза", като очевидно се опитват да представят нещата за личен конфликт, зад който да прикрият золумите във фонда. Цялата тази безобразна почти битова каша, която няма нищо общо с академичността и тънкостите на научната материя, нито с нивото на едно държавно министерство, доведе и до първата у нас гладна стачка на учен.
Циреят узря. Фондът "Научни изследвания", който някога работеше като часовник и получаваше най-високи оценки от ЕС, е доведен до пълен хаос. Който успял да грабне проект - грабнал. Конкурсът е приключен. Забравете. Така ли?