Вапцаров и пигмеите

Вапцаров се завръща! Емблематичният паметник на Николай Шмиргела "Работникът поет" отново се възправя в двора на бившия Дворец с лице, обърнато към него - с израз на благородство и доброта, на духовно превъзходство. Нещо, което не можаха да му простят през годините на тъй наречения преход нито мнимите "демократи", нито разнокалибрените "реформатори" и набедени "европеисти", постмодернисти и какви ли не още  "исти".
Вапцаров се завръща, но остава горчилката в душата на всеки от нас, както това отбеляза в словото си при новото "освещаване" на паметника в градинката при НХГ поетът Петър Анастасов. Горчилка от това, че като нация и народ сме скроени толкова "плитко", че не умеем да ценим личностите си и историята, да им въздаваме своето като българи и патриоти, като нормални хора.
Вместо това вече десетилетия наред нечистоплътни люде ровичкат в историята ни, преоценяват, сверяват, препрочитат, "разобличават", преиначават, водени от политическия и меркантилния интерес на своята (или нечия чужда) конюнктура, партия, партийка и какви ли не други амбиции.
Е да, грешката понякога е поправима! Паметниците могат да бъдат събаряни, претопявани, арестувани, унищожавани, демитологизирани. Те могат да бъдат връщани отново на старото (или на друго) ново място. Вапцаров се завръща - да, но да не забравяме, че има случаи, когато историята не прощава. Метафора на завръщането. Да, наистина метафора!