Жестокост в недрата на подсъзнанието

"Чувствам, че в тази битка един от нас трябва да умре", е знакова реплика за една от най-известните, но и най-сложни пиеси на Аугуст Стриндберг - "Бащата". Взаимоотношенията в едно семейство, в което стаената вражда между съпрузите тлее отдавна и най-накрая се излива в жестока разправа, очертават границите на проблематиката на произведението. В центъра на пиесата е конфликтът между Капитана - някогашен герой от войната и уважаван учен, и съпругата му Лаура по повод бъдещето на дъщеря им Берта. Бащата иска тя да учи в големия град и така да я откъсне от противоречивите и според него пагубни религиозни влияния у дома, а майката иска да я запази до себе си. Но това е само привидността на противопоставянето между мъжа и жената. Истинската битка всъщност се води в дълбините на подсъзнанието, с пълното убеждение, че един от двамата наистина трябва да умре. В тази жестока схватка на две силни индивидуалности творческото начало, олицетворено от мъжа, губи, а интуитивното начало, олицетворено от жената, печели. И то по простата причина, че е по-жестоко и по-изобретателно в задействането на най-мрачните и жестоки недра на подсъзнанието.
Когато за пръв път прочетох "Бащата", със сигурност не съм си давал сметка за обема на трагиката в тази потресаваща драма. Човекът - това божествено творение, дарено с вдъхновение и непрестанно стремление, с чар и артистичност, е подложен от Стриндберг на безмилостен анализ, споделя режисьорът Йосиф Сърчаджиев, който дебютира като режисьор на камерната сцена на Народния театър. Крехки и раними, нафантазирани и страшни, героите на пиесата водят битка на живот и смърт - събрани в едно пространство без изход за бягство, без никаква възможност за преструвка и подгонени между четири стени от камшиците на най-глъбинните си страсти и бесове. Стриндберг прониква до самите недра на подсъзнанието, където надмощието, победата чрез съкрушително унижаване на другия човек е равнозначно на оцеляване. Откритието, че и най-трогателните, най-"невинните" човеци се зареждат с радост и жизненост пред лицето на поваления себеподобен, би трябвало да шокира и да оставя горчив послевкус "след падането на завесата". Излишно е да формулирам посланието на представлението. Светът, който ни заобикаля днес и в който сме "невинни" участници, е достатъчен, добавя той.
Валентин Ганев в ролята на Капитана и Мария Каварджикова като неговата съпруга Лаура са двата полюса в жестоката битка. Партньорството им на сцената е изтъкано едновременно от най-фини нюанси на емоционално и психологическо проникновение и мощни взривове на две еднакво силни индивидуалности. А Юлиан Вергов, Йосиф Шамли, Илиана Коджабашева, Вяра Табакова и Васил Драганов очертават плътната и много прецизно разработена психологическа среда в спектакъла. Сценографията и костюмите са на Петър Митев, който включва в аскетичния и изискан декор репродукции на рисунки на самия Стриндберг.