Опасна игра

На Балканите цъфна нова освободителна армия, пак албанска, но този път не в Косово, а в Скопие. Тя щяла да се бори за освобождаването на 6-имата етнически албанци, осъдени на доживотен затвор заради убийството на петима македонски рибари. Именно тази присъда провокира масови албански протести както в самата Македония, така и в Косово, и Албания. Според албанците шестимата са осъдени несправедливо, тъй като нямало доказателства за вината им. Дали е така - нека все пак решават юристите (не случайно се твърди, че Апелативният съд ще върне делото за доразглеждане заради многото пропуски). Факт обаче е, че македонското правосъдие не се ползва с особено доверие. На него не вярват не само албанците, но и македонците. Издиганите по време на протестите лозунги и ултиматуми обаче изглежда нямат нищо общо с правосъдието. Скандирания като "Велика Албания" и "Скопие - сърцето на албанците", както и веещите се албански знамена някак си не се връзват с искания за справедлив съд. Не случайно голяма част от наблюдателите отбелязват присъствието на албанските протести на знамена с религиозна символика и явни радикални ислямски елементи, които разкриват съвсем други намерения.
Очевидно е, че случаят с тежките присъди се използва за получаване на още права за етническите албанци в Македония (въпреки че справедливо може да се попита - къде повече?!). Избухналите протести за пореден път подчертават крехкостта на етническите отношения в Македония повече от десетилетие, откакто страната избегна на косъм гражданската война.
Тази игра е опасна, защото историята показва, че етническият огън на Балканите често излиза извън контрол. С какво приключват възмущенията на "обиден" народ е известно - с война. Явно определени сили така и не са се отказали от плановете си за разчленяване на Македония.