Книжовна премиера на Иван Миланов

ДЕВШИРМЕ - това е кръвният ни данък, за който е сказанието на един нов Паисий, наречен Иван Миланов. Неговото сказание е пророческо, то иде от миналото на едно "присъствие" и продължава да ни доизтощава с глобалния свят. Иван Миланов е човекът, който носи болката и страха от нашето минало и настояще. Защото през последните десетилетия българите се топим и чезнем от отечеството си. Бели бусове циркулират към терминал 2 на софийското летище и отнасят нашите деца и внуци, за да останат тук тези, които не са забравили кои са. От разтрепераните уста на една професорка, изпращаща поредната партида в посоките на света, се дочува думата ДЕВШИРМЕ... Тази дума я изрича новият Паисий Иван Миланов и ни казва: "Събудете се... погледнете се... България изчезва..."
България в миниатюр, в два паралелни свята ни е показана като в кадър отблизо. Дошли са султанските поробители, размахват ятагани... Посичат мъже и жени, деца... Най-добрата мъжка челяд между 5 и 10 години отива натам, откъдето са дошли султанските воини. И зазвучава в мисълта ми онзи народен плач: "Еничари ходят, мамо..."
България в миниатюр - едно Ново село в гънките на стария Балкан и паралелно с него - неканените гости на една империя в качеството на господари. И ставаш свидетел на погрома, на бягството на опожареното Ново село към пещерите на Балкана, на живота в селския стан, паралелно с него е еничарският яйлък. Два свята, които са един до друг, познават се и враждуват, дебнат се, надхитрят се, нямат си вяра един на друг, защото всеки носи своята вяра в кръвта си... А пришълците продължават да вземат султанското ДЕВШИРМЕ...
На какво ли не става свидетел сепнатият съвременен читател. Той се е пренесъл в своето малко отечество, той е в стана на потиснатите, в еничарския яйлък. Двуезичието се преплита. И надеждата му е в ковача Топал Джендо, най-хубавия образ в романа на Иван Миланов. Казах: това е роман за турското "присъствие" у нас, за правото на силния над потиснатия. Но и за непримиримостта на по-слабия. Ето затова гласът на Добрана така завладява и планината, и читателя, не знам дали я чуват момчетата на летището ни, поели по посоките на света.
Книгата "Девширме" трябва да стане настолно четиво на всички българи. Тя е разлюляна камбана над главите ни и сигнал, че обезкървяването ни е видимо и трябва всеки да каже: "Стига!" Посегателството на нашата кръв става и с наше съгласие. Ние всекидневно ставаме кръводарители на света, самоубивайки се.
Ето затова на 4 април от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон" е срещата с книгата "Девширме - сказание за миналото и настоящето на кръвния данък" и с нейния автор Иван Миланов.