Алчността е погубваща

На срещата в Лима за климата за пореден път стана ясно, че богатите трудно могат да разберат бедните. Никакви призиви, че развитите държави трябва да помогнат на развиващите се, ако искат да спасим Земята, не успяха да отворят джобовете на богаташите. Спорът в перуанската столица продължи с два дни по-дълго от предвиденото и накрая 195 държави успяха да приемат едно... нищо. Единственото, което става ясно от приетия документ, е, че всички са за това да спасим климата и себе си, разбира се. Учените от доста години предупреждават, че ръстът на средната температура на планетата трябва да се удържи на ниво 2 градуса по Целзий (в сравнение с доиндустриалната епоха). Ако температурата се увеличи към 2100 г. с 4 градуса, както прогнозират експертите, Земята я очакват сериозни беди. За постигането на целите обаче изхвърлянията на парникови газове в атмосферата към 2050 година трябва да бъдат намалени с 40-70 процента в сравнение с 2010 година. Задача непосилна за развиващите се икономики. В приетия сега компромисен документ изобщо не са взети предвид исканията на бедните. Те настояват богатите държави да подкрепят развиващите се, тъй като намаляването на парниковите газове изисква сериозни инвестиции в екологично чисти производства и намаляване на "мръсните" сектори в енергетиката, които са жизненоважни за развиващите се икономики.
Резултатът е, както се казва, на 50 процента - в текста има призив за такава подкрепа, но няма изискване за конкретни цифри. Нали не се съмнявате, че този призив ще остане само на хартия? В същото време промените в климата всички вече ги усещат на гърба си, достатъчно е да погледнем към потопената Европа и замръзващата Америка. Алчността обаче изглежда е по-силна от чувството за самосъхранение.