Горещото лято напомни, че климатът се затопля

Продължилите дълго летни жеги тази година радват едни, тормозят други, но за науката те са просто поредно явление, което възражда дискусиите около причината за очевидните промени в климата в последните години. За мнозинството учени по света глобалото затопляне е факт, остава само да се стигне до единно мнение дали то се дължи на човешката дейност, или е цикличен природен феномен. Все по-малко са научните екипи по света, които поддържат тезата, че всъщност сме свидетели на аномални явления, съпътстващи глобалното... застудяване - такова, каквото е имало в Европа през ХVII век. Руски учени твърдят, че средните годишни теператури на планетата са започнали да падат от 1990 г. насам и че 2011 г. е била най-хладната в периода 2008-2011 г., макар и да си остава сред най-горещите години в последните 30 години. Според руския екип новият малък ледников период ще продължи поне два века, а пикът на замръзването ще е през 2055 г.
Привържениците на теорията за глобалното затопляне обратно - предсказват, че именно в средата на века Земята ще бъде максимално нагрята в резултат на човешката дейност и отделянето на въглероден двуокис. Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) в сътрудничество с Американското метеорологично общество (AMS) публикува доклад за климата през 2011 г. Авторите от 48 страни потвърждават тезата, за която рекордно горещото лято на 2012 г. поднесе нови доказателства.

Редкият вид син кит плува край бреговете на Лонг бийч, Калифорния. Допреди няколко години син кит в тези ширини не можеше да бъде видян, но очевидно стават промени в начина на хранене и в миграцията на тези китове, които са застрашен вид.

"2012 г. ще влезе в историята като годината на екстремни метеорологични събития" - казва водещият изследовател Катрин Съливан. Тенденцията да се покачват температурите продължава, констатира докладът. За пръв път в доклада се посочва, че има връзка между промените в климата и екстремните метеорологични явления в последните години. Климатичният феномен Ла Ниня, който се характеризира с аномално охлаждане на повърхностните води в централната и източната част на тропическата зона на Тихия океан, е оказал значително влияние върху много метеорологични събития в света през 2011 г. Сред тях са сушата в Източна Африка, южната част на САЩ и северната част на Мексико, сезонът на тропическите циклони в северния Атлантически океан, тайфуните в северозападната част на Тихия океан, най-мащабното за през последните 70 години наводнение в Тайланд, потопът в Бразилия и лятната горещина в Централна Европа.
Не за пръв път учените твърдят, че полярните области се променят по-бързо от останалите райони. Полярният лед се топи, площта на ледниците намалява. През 2011 г., на 25 декември,  в Антарктида е достигнат температурен рекорд - 12 градуса по Целзий, което е с 1,1 градуса повече от предишния рекорд. Освен това през 2010 г. в Гренландия една образувана по-рано пукнатина се разшири до такава степен, че от ледниците се откъсна огромен айсберг с площ 260 кв. км. 
Докладът използва 43 индикатори за промените на Земята, като концентрацията на парников газ, равнището на соленост на океаните, облачната покривка. Данните сочат, че концентрацията на основните парникови газове в атмосферата като въглеродния двуокис продължават да нарастват. докладът се основава на две големи изследвания, направени в сътрудничество с Американската метеорологична асоциация и реализирани от 378 учени от 48 страни.

Гренландия се "троши"

В последните години ледниците в Гренландия интересуват учените, тъй като случващото се с тях е сред най-значимите показатели за промените в климата. В края на 2000 г. и през 2007 г. от основните глетчери се отделиха първите големи айсберги. Ледовете в Арктика се топят много по-бързо, отколкото очакваха учените, и това влияе върху океаните по два начина - повишават нивото на океана, наводнявайки крайбрежието в много държави, а освен това вливат огромно количество прясна вода и понижават солеността на океаните, което пък се отразява върху водните екосистеми. Според изчисленията около 800 млн. души от населението на Земята може да се окажат в застрашени от катастрофа райони.
Нивото на океаните в момента се вдига с 3 мм на година, което е с 50 на сто повече, отколкото е било през ХХ век. Учени от Потсдамския институт за изучаване на промените в климата са установили, че топенето става при по-ниски температури, отколкото се смяташе досега. Ако се стопи целият лед в Гренландия (което може да стане след 2000 години), нивото на океаните ще се повиши със 7 метра, са изчислили изследователите. 
Преди 20-ина дни от Гренландия се откъсна поредният огромен айсберг с размери около 120 кв. км - два пъти повече от площта на Манхатън. Учените наблюдаваха от няколко години пропукване на плаващия шелф в северната част на ледника Петерман. От същото място се откъсна огромният айсберг гигант през 2010 г. На 8 юли т.г. световните агенции съобщиха, че спътници на НАСА са установили, че пукнатината се е разраснала силно и от основното ледниково тяло напълно се е отделил още един голям айсберг с размер 120 кв. км. Той се движи и много бавно се насочва по посока на Канада. На пътя му са разположени маршрути на ледоходи и на обиковени кораби, а също сонди за търсене и добив на нефт. Човечеството все още не е създало средства и технологии, с които може да спре движението на плаващия остров. Смята се, че за около година айсбергът ще стигне до бреговете на Северна Америка. 
От наличието на айсберги страда фауната в региона, особено пингвините. Освен това айсбергите поради огромната си повдодна част могат да променят образуването на подводните течения и по този начин да повлияят върху климата на цялата планета.