13 Юли 2024събота18:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Черно море - резервоар за горива?

Учени търсят енергетиката на бъдещето в сероводорода, газохидратите, втечнения природен газ от морските дълбини

/ брой: 22

автор:Велиана Христова

visibility 2702

Черно море напоследък става все по-атрактивно за учените, които търсят бъдеще за енергетиката при все по-намаляващите и замърсяващи природата конвенционални горива. Причината е засиленият интерес на чужди компании към добива на горива в нашето Черно море. Природен газ, метанови хидрати, сероводород - кое от тези природни дадености може наистина да се превърне в източник на горивата на бъдещето?

Топлина от замразен метан

Един от най-модерните изследователски кораби в Европа - "Maria S. Merian", който плава под германски флаг, се намира в момента в акваторията на Варна. Целта му е в рамките на изключителната икономическа зона на България да проучи дали от метановите хидрати (газохидрати), намиращи се в морските седименти, може да се произвежда промишлено природен газ. Правителството на Орешарски даде разрешение за проучванията през август миналата година. "Научните изследвания, които са предназначени изключително за мирни цели и за разширяване на познанията за морската среда, ще се извършват с безопасни методи и средства и не създават затруднения за страната ни при упражняване на суверенните й права и юрисдикции", съобщиха тогава от правителствения пресцентър.
От 6 декември 2013 г. до 17 януари 2014 г. експедицията изследва северозападната ни акватория в рамките на интегрирания проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs), който е стартирал през 2008 г. в Германия.

Корабът "Мария С. Мериан" във Варна


Газохидратите представляват замразен под високо налягане метан и може да служат като един от основните енергийни ресурси на бъдещето. Според учените запасите от тях в Черно море са големи, но все още няма разработена технология за добиването им. "Ресурсите на Черно море са много големи и дори могат да заменят газовите доставки от Русия", казва румънският петролен магнат Дину Патрициу. Както знаем, на "западен" език "диверсификация" означава едно-единствено нещо - енергийна независимост от Русия. Специалистите дори не крият, че проучванията на газовите хидрати в Черно море са предизвикани преди всичко от политически мотиви - да бъде намалена зависимостта на европейските страни от руските газопроводи и да се избегнат рисковете за прекъсване на доставките при определена политическа обстановка.

Проф. Бешков работи и над проект за получаване на гориво от биологични отпадъци


Надеждите са свързани с бъдещо производство, в чийто първи етап от морското дъно се добива твърд природен газ, известен като "възпламеняващ се лед". След това той може да се транспортира в контейнери и не изисква скъпи преработвателни технологии, твърдят апологетите на идеята. 
"Мария С. Мериан" е научноизследователски кораб с широко предназначение и е способен да преодолява дори ледена покривка с дебелина до 50 см. Той е пуснат на вода през 2005 г., носи името на природолюбителката и художничка Мария Сибила Мериан. Корабът е собственост на "Института за изследвания на Балтийско море", но изпълнява задачи и на други научни организации по цял свят. Този морски съд струва 56,4 млн. евро, от които 12% са инвестирани от немското правителство.
Корабът е специализиран за арктически изследвания, за изучаване на морските и океанските течения, а също и за изследване на Световния океан на дълбочина до 10 000 м. Всички устройства на борда му работят при минимално отделяне на вредни вещества. Цялата мръсна вода се събира в резервоари, където преминава биохимична обработка. На борда могат да работят и живеят 22-ма учени. В момента в международния екип на "Мария С. Мериан" участват и български учени. На тяхно разположение са цялата палуба с лаборатории, хангари, компютърен център, конферентна зала, два катера, а също сауна и отделни каюти.

OMV издирва газ в най-обещаващия български участък

Пореден етап в проучването за нефт и газ на най-големия и най-обещаващ черноморски участък в български води приключи преди дни. Австрийската компания ОМV, която е част от консорциум, изследващ блок "Хан Аспарух", съобщи, че триизмерните сеизмични проучвания са продължили 210 дни и са завършили на 16 януари.
Правата за проучване на "Хан Аспарух" бяха спечелени в конкурс през лятото на 2012 г. от обединението на ОМV (30% от капитала), френската Total (40%) и испанската Repsol (30%), съобщи в. "Капитал". Компаниите имат пет години да приключат с изследванията и оценката на залежите. При подписването на договора с българската държава енергийните компании платиха бонус от 40 млн. евро. Освен Total в конкурса участваше и британската Melrose, която работи в българския черноморски шелф. Година преди това обаче еколози и кметове на черноморски общини протестираха срещу намеренията за проучване на Черно море за наличието на газ и нефт. Още повече, че от екоминистерството обясняваха, че оценка за въздействието върху околната среда щяла да се прави едва тогава, когато бъдат намерени залежи на горива. Решението за проучване включва изключителната икономическа зона на България в Черно море от Резово до Бяла. Според кметовете дълбаенето за нефт и газ ще унищожи туризма, а това е основният им източник на доходи.
При завършилия сега етап на проучването с триизмерна технология са изследвани 7740 кв. км и това според OMV е най-мащабното подобно проучване в Черно море. Цялата площ на "Хан Аспарух" е 14 220 кв.км. Освен 3D изследване е направено и двуизмерно проучване на 3000 кв. км.
Въпреки протестите, предстои френската Total да направи първите сондажи. "Интерпретацията на данните ще позволи на нас и нашите партньори да определим местонахожденията за сондиране на двата проучвателни сондажа, които се планират през 2015 и 2016 г.", казва Яп Хуискес от изпълнителния съвет на OMV, цитиран в съобщение на компанията. Едва тогава ще може да се направи оценка на потенциала на въглеводородните залежи в тази част на Черно море.

Сероводородът можел да ни спасява 200 години 

От няколко години пък учени от Института по инженерна химия при БАН работят над идеята си за добив на гориво от сероводорода в Черно море. Той можел да задоволи енергийните ни нужди за 200 години, твърди директорът на института проф. Венко Бешков, за чиито изследвания писа и ДУМА. 
Отдавна се знае, че във водите на нашето море, на дълбочина повече от 150 м, се съдържат големи количества сероводород. Те унищожават живота на тези дълбочини и водите там са мъртви, но концентрацията на сероводорода е ниска, за да послужи за промишлени цели. Турция, Русия, Украйна и Румъния обаче работят усилено по проекти за използване на сероводорода от Черно море. Идеята всъщност раждат учени в тогавашния СССР още преди 70 години. В института отначало пробвали да извличат от него водород, но се оказало нерентабилно. Тогава дошла идеята да използват сероводорода като гориво в горивна клетка с непрекъснат режим на работа - съоръжение, в което от едната страна се пропуска гориво, а от другата влиза кислород като окислител. В резултат се получава електричество. От такива горивни клетки получават електроенергия всички космически кораби, обяснява Бешков.
Когато се произведе енергията от сероводорода, водата може да бъде разложена с електролиза на традиционните водород и кислород. Така няма да се налага водород да се произвежда от природния газ. Самият водород вече по цял свят се приема като ефективно гориво за двигатели с вътрешно горене. Според проф. Бешков институтът е готов да докаже, че производството на водород от сероводород е икономически изгодно и може да се използва за промишлени цели. Проектът на учените ни се смята за един от най-амбициозните за получаване на екологично гориво и е финансиран с европейски пари. Не бива да се загърбва и това, че черпенето на сероводород ще намали количеството му и това ще помогне да се върне животът в Черно море, чиито води са отровени на 90%. Според проф. Бешков всяка година в Черно море се генерира сероводород, равен на годишната консумация на природен газ в България. Количеството на сероводорода в черноморските води се оценява на 4.6 милиарда тона и като енергия се равнява на 9 милиарда мегаватчаса.
В проекта партньори са Грузия и Румъния, занимават се съответно с търсенето на подходящи катализатори и на начини за безопасното складиране на получения водород. Въпросът е ще намерят ли учените бизнес партньори у нас, които да се заемат с производството. А и съпротивата на газовите магнати, вносители на газ, вероятно ще им причини немалко спънки и неприятности.
 

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1030

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 961

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1111

/ брой: 131

Левицата във Франция търси премиер

автор:Дума

visibility 997

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1123

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1120

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1019

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1038

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ