БАН и СУ напредват в световните класации

БАН се е придвижила напред и заема 97-мо място сред 7532 научни организации в света по качество на присъствието и представянето си в интернет. А сред изследователските институции от Европа е 41-ва от 4137 сродни научни центрове. През 2007 г. БАН бе на 132-ро място в света и на 58-мо сред научните центрове в Европа. Софийският университет пък заема сега 749-о място сред 12 000 висши училища в света. През 2007 г. Алма матер беше на 1001-во място.
Това показва новият анализ на виртуалното университетско и изследователско пространство, направен от специализираната Международна експертна група за класифициране на академичните институции (International Ranking Expert Group - IREG). ДУМА следи класациите в т.нар. киберметрика неизменно от 2007 г. насам и вече може да направи сравнение.

Групата IREG е създадена през 2004 г. от Европейския център на ЮНЕСКО за висше образование (CEPES) и Института за политика във висшето образование във Вашингтон със съдействието на научна група от Центъра за информация и документация към Националния съвет за научни изследвания на Испания. Класациите, което се публикуват в сайта на Webоmetrics, следват идеята, че в съвременния глобален свят качеството на висшето образование и на науката зависи не само от функционирането на организациите на национално равнище и от преките връзки между тях, но и от умението им да поднесат леснодостъпна и богата информация за себе си в интернет. Международната група започна да прави своеобразните рейтинги най-напред само за университетите, а след това добави и отделен раздел за изследователските организации. Тя има за цел като обществена и независима организация да

прави сравнителен анализ

по единна методология на качеството на институциите и да стимулира университетите и научните организации в различните страни да обменят помежду си доказали ефективността си форми на изява. За съставянето на класациите в раздел "наука" помощ оказват водещи научни организации, съставени от институти от всички области на науката, като СНРС във Франция, "Макс Планк" и "Франхофер" в Германия. През 2006 г. IREG изработи стандарти за качество и добри практики, според които на всеки 6 месеца оценява и подрежда както университетите, така и организациите, занимаващи се само с наука, от целия свят. Рейтингите Webometrics вече ir извоюва авторитет като мерител на качество в науката наред с известните класации на научните публикации и цитирания ISI на института Томпсън в САЩ.

Киберкласацията се нарежда и до двата международни рейтинга за университетско качество - на Шанхайския университет и на в. "Таймс".  Прави впечатление, че с всяка изминала година киберрейтингите обхващат все повече оценявани институции. Докато през 2007 г. Webometrics подреждаше само 3000 висши училища в света, сега обхваща вече 12 000. Научните организации, които се оценяваха от групата преди 5 години, бяха едва 500, сега са вече 7532.
IREG черпи информация от порталите и сайтовете на организациите и от техните научни публикации, които може да бъдат намерени в популярни търсачки като Google, Yahoo, MSN, Ask, Alexa и от двете специализирани научни бази данни на Google - Google Scholar и Live Academic. Измерването на качеството става по

4 основни показателя

всеки от тях носи определен брой точки - библиометрични данни за продуктивност в порталите за дейността на научните елити; обем и яснота на уеб страниците; богатство на представените в сайтовете информации и препратки за научни и публикационни дейности; брой на статиите и цитатите за всяка научна област. IREG прави няколко класирания - общо световно класиране и рейтинг на институции във всяка страна; класиране за Европа, отделно - за Източна Европа; класация на вузовете от Бразилия, Русия, Индия и Китай; отделно на вузовете от Югоизточна Азия и от Африка. Класирани са както организации като цяло, така и техни отделни звена, представени с модерни интернет сайтове и с добри показатели.

Кои са лидерите

И тази година в общата университетска класация първите 14 места се заемат от университети на САЩ - лидерите са Харвард, Масачузетс, Станфорд, Бъркли и Корнел-университет. Преди пет години обаче вузовете на САЩ са заемали плътно 22-те първи места и не са допускали никой друг вуз. Сега изненадващо след американските университети на 15-о място излиза Университетът на Сао Паоло (Бразилия), чак на 20-о място е Кембридж, а на 25-о Оксфорд. В класацията за Европа (5639 вуза) първи са университетите на Кембридж, Оксфорд, Цюрих, Лондон, Утрехт. Конкретно за Централна и Източна Европа (оценени 2709 вуза) лидери на първите пет места са университетите на Прага, Бърно, Любляна, Москва и Загреб.
В рейтинга на научните организации в света (общо 7532) лидери са националният институт за здравето (САЩ), НАСА и Японският национален институт по информатика. Европейският ЦЕРН е на 6-о място. В рейтинга за Европа (4137 научни центрове) ЦЕРН води, институтите "Макс Планк" (Германия) са на 4-о място, а френският СНРС - на 5-о. Италианският национален научен център (съвет) с институтите си се класира на 6-о място. В Централна и Източна Европа (общо 729 научни институции) на първо място е Чешката академия на науките, на второ - Сибирското отделение на Руската академия на науките (РАН), като самата РАН като цяло заема 7-мо място.

Къде сме ние
   
В рейтингите за наука БАН единствена от България заема достатъчно престижни места. В класацията на над 7500 научни организации в света академията ни в момента е 97-а. Миналата година тя заемаше 131-во място, което означава, че е постигнала съществен напредък в международния си имидж за една година.  
В рамките на Европа БАН също стои достатъчно добре. Сред над 4100 научни институции тя се класира на 41-во място. Миналата година заемаше 50-о място - т.е. отново напредъкът е видим. В Централна и Източна Европа (729 институции) академията ни е 8-ма по ред, веднага след Руската академия на науките. Всъщност от сродните академии на науките в региона ни изпреварват единствено Чешката академия на науките, която традиционно излиза на първо място, и РАН. Трябва да се отбележи, че тази година в Webometrics са отчетени вече 26 научни организации от България - от тях 21 са БАН и отделни нейни институти. Интересно е, че до миналата година в рейтингите влизаха самостоятелно 9 института на БАН, сега са 20. Останалите пет институции са Институтът за пазарна икономика (1781-во място в света), Националният институт по обществено здраве (2831-во място), Институтът за защита на растенията (6185-о), Институтът за сигурност и международни изследвания-НПО (6686-о) и Националният диагностичен ветеринарно-медицински институт (7363-то място). Какво е положението в класациите на висшите училища? В световния рейтинг (12 000 вуза) са включени вече 58 вузовски звена от България. Сред първите 1000 влиза единствено Софийският университет - на 749-о място. Преди пет години той е бил на 1001-во място, което също говори за добро придвижване напред. В следващата група до 3000 на брой се оказват още 4 наши университета - НБУ (1769-о място), Техническият университет-София (1898-мо), Пловдивският университет (2337-мо) и ХТМУ (2832-ро). В рамките на Европа (5639 вуза) Алма матер е 324-та. В региона на Централна и Източна Европа обаче (2709 вуза) нашият Софийски университет сега е на 42-ро място, а през 2007 г. е бил на 37-мо. Вярно е, че броят на оценяваните от групата IREG висши училища се е увеличил, но, така или иначе, сред сродните ни страни СУ е дръпнал малко назад. НБУ е на 135-о място, ТУ-София е 155-и. 

Науката ни - напред, парите й - назад

Очевидно е, че нашата наука в лицето на водещата БАН не се предава и продължава да се радва на добър имидж в световен и европейски мащаб. Това обаче също тъй очевидно няма никакво значение за държавата. Босът Симеон Дянков, който уж непрекъснато приказва за "ефективност", пуска прах в очите на българина. Няма друга обществена област, в която България да се нарежда на достатъчно предни места, освен науката. Във всичко друго сме на последните места. Но тъй както науката върви напред, тъй парите й вървят назад. Преди ГЕРБ давахме 0,4% от БВП за наука, сега сме на 0,2%. На БАН специално Дянков оряза субсидията до такава степен, че тя стига единствено за част от заплатите. Държавата не дава пари за ток, парно и друга издръжка на академията (единствено на нея от всички бюджетни институции!), не и дава нито стотинка за научна дейност, учените сами си изкарват чрез проекти средства, за да работят. Няма как от проектите обаче да си плащат тока, парното и заплатите и в момента нашите изследователи с най-висшата си квалификация и постижения са със средна заплата 570 лв.! Работят бадява на ползу роду. Като кажат на колеги от чужбина сумата 235 евро, онези питат: "на ден ли?" И понеже, както виждаме, имиджът на нашите учени по света е висок, лесно ги източват един по един и на групи към същия този свят. Където им плащат, за да работят и им създават условия за това.
Та, г-н Дянков и господа от правителството, сега правите бюджет за 2013 г. Твърдите, че знаете поне да четете, хайде най-после докажете, че това е вярно. Защото иначе или сте неграмотни, или много искате да затриете последното нещо в България, което все още се крепи на ниво.

БАН в рейтингите (заемано място)

      В света     В Европа
    (7532 инсти-  (4137 инсти-
      туции)       туции)
     -----------  ------------
               2007   132          58          
 
2008   127          53

2010   139          64

2011   131          50

2012    97          41