НЕЗАБРАВИМИЯТ БАЙ ПАНО

Съвременните поколения няма откъде да знаят кой е Димитър Панов, освен ако не са гледали повторение по телевизията на някой от трийсетината негови филми. Но той доживя до 83 години и почти до края игра на сцената, така че все още го помнят поколения театрални зрители. Роден е през 1902 г. във Велико Търново, в семейството на актьора-любител Пано Иванов, и първите му крачки на сцената са там в партньорство с големия по-сетне български артист Константин Кисимов. От ученическия театрален "кружок" започват заедно Косьо Кисимов и Митьо Панов. По-късно той е играл почти в цяла България, но голяма част от неговата театрална биография е свързана с Пловдивския театър. За пръв път стъпва на сцената на първия професионален театър през 1954 г., играе в прочутото тогава представление "Плодовете на просвещението" от Лев  Толстой, постановка на Димитър Пунев, но истинското му установяване в града на хълмовете става през 1959 г. В "Когато розите танцуват" от Валери Петров той игра Стария, в ролята на Младия дебютира Георги Василев. Аз дойдох в Пловдивския театър в 1959 г. от ВИТИЗ, казва Георги Василев, и заварих режисьорите Димитър Пунев и Христо Христов. Мой учител по органика бе Димитър Панов, бай Пано, играхме заедно в пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", той - Стария, аз - Младия, след това в "Дон Жуан" аз бях Дон Жуан, той - Сганарел. Толкова спомени имам с него, никакъв фалш, никаква изкуственост. Трябва да си органичен на сцената - това научих от него.
Неговите постижения в "Тартюф" от Молиер, където играе Оргон, в "Боровете не превиват клони" от Коста Странджев, където се откроява в ролята на бай Колю, в поставената от него комедия на Сухово-Кобилин "Сватбата на Кречински", където е самият Кречински, и много други го правят любим актьор на пловдивската публика, уважаван от театралното ръководство и критиката. Той е носител на всички възможни авторитетни отличия от онова време - редица театрални награди, Лауреат на Димитровска награда, Народен артист, Герой на социалистическия труд... По-младите му колеги обичаха да припомнят една негова шега: "Хей, да не ме обидите с някоя втора награда!"
Киното също го обичаше и въпреки че не е сниман в главни роли, той, постоянен участник в едни от любимите филми за деца и юноши, в комедии, исторически филми и т.н., създаде запомнящи се епизодични персонажи. Едни от големите му роли в театъра са Найден Баров във "Вяра" от Тодор Генов, Странджата в "Хъшове" от Иван Вазов, Станчо Квасников в "Службогонци", Хаджи Смион в "Чичовци" от Иван Вазов, постановка на Иван Добчев, Малволио в "Дванайста нощ" от Шекспир, постановка на Христо Христов, Св. Антоний в "Чудото на Св. Антоний" от Метерлинк... Публиката лудееше по неговите изпълнения, характерни с чувството му за хумор и покоряваща автентичност, и затова от Пловдивската опера го поканиха за ролята на Менелай в "Хубавата Елена" от Офенбах. Една от последните постановки на интелектуалния Любен Гройс на пловдивска сцена бе моноспектакълът на бай Пано по текст на Коста Странджев "Старецът и капката" (1978/1979). Пиесата бе специално написана от автора на "Боровете..." за любимия актьор, а Гройс показа към него и неговите качества уважение.
През 1981 г., когато се честваше 100-годишнината на Пловдивския театър, народният артист Димитър Панов изигра две роли във възпоменателното представление "Мелпомена в люлката си" - на Барбуйе от Молиеровата "Ревността на Барбуйе" и на Странджата от "Хъшове".
Бай Пано живееше недалеч от театъра, в къщата на Томасян на улица "Отец Паисий" 24. Много хора посещаваха гостоприемния му дом, където неговата съпруга, актрисата Цветана Панова, винаги имаше ракийка и мезе за добри приятели. Често ги посещаваше и директорът на Радио-телевизионния център в Пловдив Петър Кольовски (1935-1990). Та той подготви автобиографичната книга на големия актьор "Животът е само един". След смъртта на бай Пано на входа на къщата беше поставен разкошен барелеф. Той пострада още при първите "героични" набези на "демократичното" мнозинство. Самата Цветана Панова почина десетина години по-късно, в старчески дом. "Най-голямото чудо на таз божия земя е човешката добродетел. Рано или късно нея я проумяват всички хора", тъй казва бай Кольо Димов в "Старецът и капката". И тук ще перифразирам думите на бай Пано от книгата му "Животът е само един". Умна приказка за доброто и злото е написал Коста Странджев. Но дано проумяването й да не се забавя, та да не стане твърде късно.
На 18 юли се навършват 110 години от рождението на самобитния талантлив български артист.


Димитър Панов със съпругата си Цветана Панова

в "Чичовци"
Снимки архив