Все по-жалко, все по-опасно

В полузабравеното предаване "Седем дни за вас, деца" имаше герой, извънземно, наречено Ушопляс Палачинката. Дали малкият Бойко Борисов е обичал палачинки не знаем, чухме за филии с мас, но, че оня ден надвечер в Залцбург са му теглили един ушопляс няма никакво съмнение.
Ретроспекцията е следната. Заседание на Министерския съвет в сряда. По обед "патриотите" Каракачанов и Симеонов обявяват, че България ще подкрепи Унгария по делото срещу нея в Европейския съвет. Следва лавина от разнообразни коментари. Премиерът мълчи, т.е. е съгласен. Вечерта той пристига в Залцбург за неформална среща на лидерите на страните от ЕС. Прегръдки и целувки. Малко преди централната емисия новини на БНТ премиерът обявява, че всъщност решение на МС за подкрепа на Унгария няма или всъщност има, но то нямало правна стойност. Т.е. някакви хора, които си мислят, че управляват държавата си, говорят някакви неща, които уж определят политиката й, но всъщност това било бошлаф работа. Шменти-капели.
След като ГЕРБ превърнаха президентската институция в посмешище при Плевнелиев, след като доведоха парламента до пълна ерозия с отрицанието си на парламентаризма, сега Борисов, през третия си мандат обезсмисли и Министерския съвет.
Сега е направо задължително опозицията да поиска обяснение от управляващите колко и какви още решения на Министерския съвет нямат правна стойност. В какви случаи те са се правели, че управляват, а всъщност само са си чешели езиците.
Разбира се, както вече обясниха юристи, няма такова чудо като решение на МС без правна стойност. Има само уплаха на един отиващ си министър-председател, който се чуди на кой Бог по-напред да се моли, на кой по-напред да угоди, за да се задържи още малко на власт и всичко това, гарнирано с отчайващата некомпетентност на обкръжението му. Поради това Борисов е принуден да се ориентира по, образно казано, "шамарите на Меркел" - ако го бият за нещо, да се отрича от него, ако го хвалят за друго, всячески да го изтъква. Но тази политика е довреме и то вече изтича за геополитическия стратег от Банкя.
От случилото се в Залцбург разбрахме, че геополитическият "гений" на Борисов, тъй превъзнасян от проправителствените медии, е  шмекеруване на дребно, което прави този премиер смешен в очите на много хора. Президентът Радев допусна, че Борисов води две външни политики - за пред народа и за пред света, но той надценява възможностите на премиера. Най-вероятно в Австрия западните началници са поискали обяснения от подчинения си защо е тръгнал пряко волята им и подкрепя Орбан и той е изтърсил, че решенията на българския Министерски съвет нямат правна стойност, за да се измъкне от конфузната ситуация. Дребни селски хитрини. После повтори и потрети казаното, за да убеди самия себе си и нас в нелепиците, които говори. Така едновременно унижи първо България, после коалиционните си партньори, а също и себе си. Но оцеля в собствените си очи, защото се е измъкнал пред чужденците. Народът му не го интересува. Положението му става все по-жалко, но и все по-опасно, отчаяните политици в България са способни на отчайващи глупости.