Провалът на властта

Събитията в Катуница и последвалите протести из цялата страна показват колко безпомощна и вредна е вече властта в България. Един частен случай на конфликт между етнически общности бързо прераства в протест срещу некадърността на управляващите. Събираната в продължение на две години социална енергия придобива все повече политически характер и заплашва да се превърне в енергия на бунт и дори на революция. Защото т.нар. "етнически конфликт" е само повод, искра, след което започват неконтролираните и непланираните действия на масата и тълпата.
Много хора сега говорят срещу циганите и казват, че не приемат техния "терор", но зад спонтанните и необмислени достатъчно думи стоят други думи - по-точни и по-изразителни, които непременно ще бъдат изречени. Те са предизвикани от терора на посредствеността, вилнеещ вече две години в страната ни. И няма защо да крием главите си в пясъка и да търсим какви ли не оправдания и мотиви, за да не забележим какво реално се случва и накъде вървят събитията. Дори и протестите засега да утихнат, те ще пламнат отново на самите избори и непременно след изборите. Защото днес цар Киро може да е конкретна личност, но той все повече ще се превръща в символ на безпардонната управа, на самозабравилия се властник, на всеки, който

си въобразява, че "държавата - това съм аз"

Че проблемът е сериозен, личи по реакциите на клакьорите на властта. Призивите да не се политизира случилото се и да не се водим от омразата, когато всичко, свързано с властта, е политика, а омразата е посята преди две години от самия днешен премиер и от вътрешния му министър, свидетелства за проявления на страх и усещане за опасност. Все още опасността и страхът не са осъзнати в цялата им сила и мащаб, но гневните лица на протестиращите и огънят в очите им са достатъчно изразителни, за да не им се обръща внимание. Страхът за кожата е по-силен и изобретателен от ума на посредствеността и глупостта.
Преди време по повод събитията в арабския свят прогнозирах, че у нас са неизбежни подобни протести и революции, породени от кризата на системата и неспособността на властта да разреши основните социално-икономически проблеми в държавата. Когато "въздухът трепери", лесно ще се намери повод и

искрата ще запали барута на недоволството

Много са податките, че обществото ни е напрегнато, изпълнено с решително недоволство, и че е на прага на радикалните действия. Катализатор на това е днешното правителство и най-вече действията на премиера и министъра на вътрешните работи, но истинският виновник е самата социално-икономическа и политическа система с нейния егоизъм и човеконенавистничество.
Много характерно за сегашните събития е участието на съвсем млади хора в протестите. Голям брой от тях са почти деца и те са най-активните. Това е обезпокояващо, защото не е работа на децата да оправят бакиите на родителите си, но трябва да ни накара да се замислим сериозно над явлението. Защото не става дума за липса на родителски контрол, лошо възпитание, слаба работа в училище, а за съзнанието на младежта, че напълно липсва перспектива за нейното развитие и реализация. Енергията на младите не може да се приложи в работа и учение и избива в агресия с определен политически привкус. Те са привлечени от стихията на неподчинението, тъй като само

чрез неподчинението могат да изразят себе си

и волята си за промяна. Тази воля днес не е в състояние да съгражда, поради което охотно руши и крещи срещу полицията и циганите. Ако не й се даде друга възможност, тя ще посегне и ще вземе оръжие, за да защити себе си. И пак повтарям: не от безмислена злоба и жестока агресивност, а от социално-политическа безизходица.
Но защо протестиращата вълна тръгна от Катуница и все още е насочена срещу етническата общност на циганите? В такива тежки икономически състояния, когато не се вижда изход и перспектива, най-лесно и удобно е да избие ксенофобията. Най-лесно е да набедиш "другия", че той е причината за твоето нещастие. У нас няма толкова много евреи, пък и традицията ни е друга, за да се разпали огънят на антисемитизма. Но има турци и цигани! Има политическа партия с преобладаващо етническо присъствие, за да е допустимо обвинението, че "другият"

чрез властта смуче от "мене" онова, което не му се полага

От тук насетне е лесно и събитията се развиват бързо. За системата е удобно такова развитие, тъй като тя остава с чисто лице и не се разкрива същността й. Е, сбъркала е, като говори за толерантност, но нали толерантността е необходима, за да се поддържат разбирателството и мирът между хората. Затова и политическите партии са толкова изплашени и не смеят да се мярнат между протестиращите - освен националистическите лидери, които се радват на някаква уж "народна любов". А точно сега истинските партии и особено партия като БСП трябва да кажат на обществото какво става, защо става и накъде трябва да се върви. Не е въпросът да се извличат временни изгоди, а да се отворят очите на хората и им се открие истината, за да знаят кого да обичат и срещу кого да негодуват. Само така ще се притъпи ненужното сляпо насилие и ще се сложи ред в хаоса.
Аз нямам съмнение, че маслото в огъня налива преди всичко днешната власт. Тя сее семената на омразата, а отчаяно желае да жъне класовете на любовта. Как обаче да стане това, когато е толкова объркана и неподготвена за отговорността, с която е натоварена, и за трудностите, струпали се от кризата и бедността на държавата ни? Не може да се държиш нагло и просташки, а да очакваш с тебе да бъдат любезни, възпитани, мили и сърдечни.

Каквото повикало, такова се обадило

- казва народът. Ето, сега се обажда онова, което "повикаха" преди две години тези, които наричаха другите "наглите", "щедрите", "медузите" и т.н. Защото не успяха не само да решат поне един социален проблем, ами дори не го и формулираха точно и вярно. Това, че американският посланик стои зад тебе, не означава, че вятърът непременно духа в гърба ти и народът умира за теб и е готов да се хвърли в огъня.
Казвам това, тъй като никога досега не сме имали толкова нелепо, неграмотно и неподготвено политически и управленски правителство. Но и никога преди това не сме имали толкова неадекватни и политически непросветени ответни действия на тези, които претендират да бъдат следващата власт. И не само те! Аз съм поразен от бездействието и липсата на съзнание за своята

отговорност на интелигенцията

Какво още трябва да се случи, за да се осъзнае тя и да започне да мисли и да говори като духовен водач на нацията, да предлага идеи и решения за общественото устройство, морала и развитието на държавата и нацията? "Десните" интелектуалци лъжат народа с либералните си бръщолевения за опасността от "руското влияние", а "левите" - с оплакванията, че "държавата била абдикирала от културата и науката". Животът ври и кипи, а няма кой да го насочва и обяснява, да му придава обществен и национален смисъл.
Предстоят избори. Както се развиват събитията, резултатите вече се виждат. Празноглавието и празнодумството на управляващите ще бъде наказано, а на много места (особено там, където протестите са най-активни!) дори ще бъдем свидетели на окончателния залез на тяхната измислена партия. Партийно-политическата справедливост ще надделее над суматохата и фалша. Въпросът е обаче дали ще си извлечем поука и ще успеем да насочим хода на развитието в друга посока и ще задоволим обществените потребности от нови идеи и решения на проблемите. Че е необходима решителност, е видно. Тази решителност трябва обаче да бъде съзидателна, продължителна и умна, за да не се поддава на конюнктурата и да не избива в отмъстителност или раболепничене пред външните фактори и местните капитали. Още по-малко - в ксенофобия.
Хората на висок глас казват, че не искат повече така да живеят. Те все още разчитат на държавата и политиците "да оправят положението". Но търпението е почти изчерпано. Затова сега трябва да се мисли и действа.
Утре ще бъде късно.