Каприз на звездите, или...

Стефан Стоев
един спортен човек на 72

Темата е спортна, но може да бъде от всички области на нашия обществен живот.
Един малък народ има своите кумири.
Това са доказани, качествени хора, които имат международно признание.
В областта на спорта те са звезди, които разнасят славата на България по света - в миналото и днес. Те са изградени личности с международен авторитет. Оценени в чужбина, но невинаги на родна земя, в отношенията им с държавните и обществени институции.
Синдромът е наш, чисто български, най-добре схванат и описан от Алеко Константинов.
Със собствени думи мога да го преразкажа по следния начин: Някои българи, докопали се до власт и пари, смятат, че всичко е в краката им. Могат да смачкат всичко, дори и най-святото.
Ако не беше така, щеше ли шефът на волейболната федерация инж. Данчо Лазаров да освободи веднага, без да се замисли, селекционера Радостин Стойчев след злополучния мач с Германия в олимпийската квалификация? Ако не беше така, щеше ли да направи "признанието", че малко са  избързали, вместо да осъзнае грешката си и да търси лично и публично извинение?
Не е ли това типичен случай на мачкане на международно признати авторитети, на личното им и професионално достойнство? Не е ли това типичен пример за "войнстваща посредственост", вместо да е на висотата на своите обществени отговорности?
Печалните резултати са известни на нашата общественост. Поради тези причини в мъжкия ни национален отбор по волейбол в най-отговорния момент - финалите на Световната лига и олимпийските игри, няма да видим най-добрия ни състезател Матей Казийски и най-успешния клубен треньор Радостин Стойчев, а вече и титулярния разпределител Андрей Жеков!
По сходни причини на Олимпиадата няма да участва и най-добрият ни колоездач Ивайло Габровски - човекът, който дава лицето на българското колоездене.
Идентични са случаите за отказ от участие в националния отбор на най-известните ни футболисти Стилиян Петров и Димитър Бербатов.
В чужбина ни се чудят и ни питат: Какво става? Толкова ли сте богати на таланти, та не ги цените?
Може ли общественото мнение да оказва влияние и да бъде коректив в подобни ситуации? Вероятно може, но нямаме утвърдени традиции в това отношение. В заключение ще кажа - не звездоманията, а синдромът "Ганьо Балкански" е причината за конфликтите в обществения ни живот.
Отправям и един призив:
Матей, твоят печеливш ход е да се върнеш при момчетата. Ще спечелиш ти, ще спечели и България! Това е твоят шанс в живота в колекцията си да имаш и олимпийски медал. Пожелавам ти го от все сърце!
Великодушието е морална категория от по-висша степен. В него е силата на личността. Надявам се и "отговорните фактори" в държавата да свършат това, за което са призвани.