Срещу кого ще дружим

Постоянно структурирано сътрудничество на ЕС (ПСС) е възможно най-словоблудното бюрократично название на организация, която вероятно в бъдеще ще изиграе ролята на гробокопач на НАТО. Но какво друго да очакваш от организация, която става все по-бюрократична и говореща на език, който e все по-неразбираем за простосмъртните.
Зад унилото име на новата евроструктура обаче се крие впечатляваща за уж тромавата бюрократична структура скорост, с която се развиват процесите. Те водят до създаването на онова, което на 8 март 2015 г. председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер нарече "европейска армия". Две години по-късно, миналия месец, 25 страни членки от ЕС, без Дания, Малта и напускащата Великобритания, подписаха документ за създаването на ПСС, а в понеделник бяха взети и първите конкретни решения за военно сътрудничество. Важното е, че те са взети извън структурата на НАТО. Така практически започна изграждането на алтернатива на Северноатлантическия алианс. Много хора от двете страни на Атлантика са разтревожени от това, защото бъдещият Европейски отбранителен съюз няма как да има "мирно, съвместно съжителстване" с НАТО при положение, че почти едни и същи страни участват и в двете организации. Неизбежно е единият да бъде поставен под въпрос и на фона на нарастващото неразбиране между САЩ и Германия, е ясно кой ще се окаже излишен. Поради това сега са впрегнати ред НПО-та и проатлантически медии, които да обясняват защо не може да има европейска армия.
Очаквано, Юнкер беше посочил Русия като една от причините за създаването ПСС, но преди да стигнат до Русия, на европейците ще им се наложи да минат през САЩ. Американците, и не само те, чудесно си дават сметка, че цялата инициатива е подхваната от Германия и Франция, първо за да не позволят на американците да вкарат континента в голяма война; второ, за да намалят технологичната си зависимост от САЩ в отбраната и трето - за да повишат геополитическия статус на ЕС, който без собствени военни сили не може да претендира за тежест в света. Но за това е необходим свой военен инструмент, а не НАТО, което е американски инструмент за нуждите на американската политика.
Европа и Русия няма какво да делят. Голяма част от конфликтите помежду им бяха провокирани от политиката на САЩ и техните мекерата на континента. Неглижирането на американските инструменти за влияние в ЕС, един от които е и НАТО, неизбежно ще доведе до отслабването на напрежението между Запада и Изтока. Нормално е това да породи съпротива, защото много народ е на американската хранилка.