Почти по Фройд

Тия дни министър-председателят на богоохраняемото ни отечество Бойко Борисов така коментира ситуацията с Търговския регистър: "Немалко пари и немалко инвестиции са направени там." Ако се абстрахираме от втората част на фразата му, се получава почти по Фройд - някой прави, и то немалко, пари в Търговския регистър, което, ако е вярно, обяснява и конспиративната версия защо избуши системата и пет дена ни регистър, ни дявол.
Сакън, да не си помислите нещо, в случая става дума за традиционния за премиера лапсус, с който му натюрел живеем вече 10 години и след всяка такава двусмисленост повтаряме по три пъти, за да хване дикиш: "Бог да пази България!"
Колкото обаче и да полагаме усилия да не заподозрем властта, че пак прави нещо в ущърб на гражданите, мотивите за оставката на бившата директорка на регистъра Зорница Даскалова са твърде смущаващи. Според нея се правело опит да се отклони вниманието от истинските виновници за катастрофата, което говорело "за политически натиск от определени групи хора и контролираните от тях субекти". А сега де. Какъв натиск, какви групи, какви субекти? Нали проблемът беше технически... или не съвсем? Защото, ако Даскалова знае какво говори, тогава рязко се връщаме към лапсуса на Борисов, че в Търговския регистър са се направили "немалко пари". Какво да направим, че в гербаджийска България, като събереш в едно "политически", "субекти" и "натиск", и моментално разбираш, че става дума за пари.
Впрочем пропагандистите от ГЕРБ могат тутакси да отиграят ситуацията и да обявят, че "синьо-червената мъгла" - БСП и "Да, България" са виновни за резила с регистъра. Тома Биков и Антон Тодоров, тия Куку и Пипи на гербаджийския политически театър, са си умрели за такива словесни пируети. И действително кой беше този, който оказа натиск върху Бойко Борисов най-накрая да се задейства и да уволни Даскалова - БСП и "Да, България". И всичко си идва на мястото.
Но нека да не политизираме случилото се. Поне така ни съветват непрекъснато от политическа партия ГЕРБ. Ето, миналата седмица и столичната кметица Йорданка Фандъкова рече, че родителите на деца, останали извън забавачките, правели политическа, а не гражданска кампания. Ерго, те, изглежда, трябва да се срамуват, че имат политически искания, а не граждански. А каква собствено е разликата, а?
Откъде накъде политици като Фандъкова, като други кметове на ГЕРБ, като Цветан Цветанов ще викат: не политизирайте, не политизирайте разпределението на пари за общините, не политизирайте криминалната статистика, не политизирайте кризата с детските градини, не политизирайте катастрофата с Търговския регистър, не политизирайте външната политика, здравеопазването, образованието и пр.
Това вече си е точно по Фройд. Милите те, просто искат да изчезнем! Да ни няма! Да им се махнем от главата!
Няма пък!