От профани - за профани

Журналистката от Си Ен Ен Арва Деймън поднася към носа си розова детска раничка, на момиченце, преживяло "химическата атака", която й подава мъж с европеидно лице: "Да, определено мирише на нещо остро", казва тя. После камерата показва леген с пране, започват разговори със забулени жени за това как са напускали град Дума, виждаме и две близначки, едната от които ту сваля, ту слага на лицето си медицинска маска. Сцената, разиграна в ефира на Си Ен Ен на 15 април, както и целият репортаж от бежанския лагер са призвани да ни убедят, че виждаме свидетелства на "химическата атака" на Асад.
Да, определено мирише на нещо остро, Арва, но това не е миризмата на бойни отровни вещества. Ако ги подушиш и докоснеш с пръсти, най-вероятно повече няма да снимаш нищо за Си Ен Ен.
От една страна, Арва Деймън е пълен профан - тя говори глупости със сериозно лице, напълно безкритично приема това, което й се обяснява. Да ти дават вещи на лица, уж попаднали в зоната на химическо поражение, да ги миришеш и да ги докосваш не е най-умното нещо на света. Освен ако, разбира се, не знаеш, че е напълно безопасно, защото си малка, но важна част от много по-голям театрален спектакъл, завършил със зрелищни фойерверки за стотици милиони долари.
От друга страна, Арва с нищо не е по-лоша от мнозина пред телевизорите. Те също дълбоко безкритично, по същия профански начин, консумират глупостите, които им се сервират, без особено да роптаят. Кой знае, може би тези зрители имат основание. Защото може да роптаеш, когато те лъжат истински журналисти. Но когато вместо обективен репортаж ти поднасят телевизионен театър, а актьорът е в ролята на журналист, тогава може само да имаш претенции към качеството на изпълнението. Това само по себе си не е проблем, проблемът е, че Си Ен Ен не е театрална трупа и Арва Деймън не е актриса. Те не са просто част от пошъл спектакъл. Те са съучастници в бедата, която се задава.