Не плачете за тях!

Изминалата 2017 г. продължи тригодишната печална традиция и също бе белязана от новини за закриване или "трансформиране" на печатни издания. От 1 януари спря да излиза "Капитал дейли" и така в страната повече няма печатен икономически всекидневник. Да припомним, че "Капитал дейли" бе представян като продължител на два други вестника с икономическа насоченост - "Пари" и "Дневник", които бяха закрити през 2011 г. Доскорошният издател на "Капитал дейли" Иво Прокопиев твърди, че действията на властта срещу персоната му поставят под заплаха и други две негови медии - седмичника "Капитал" и сайта "Дневник".
Сега най-различни хора и отляво, и отдясно,  най-разнообразни люде, ни казват, пишат, коментират, че не бива да ревем, да се тръшкаме да плачем, защото никой не четял този вестник, а и Прокопиев е гадина, капиталистическа при това, храненик на Америка и... абе, един вагон политинформация могат да ви изнесат по темата. Същото го казват и за една истинска институция на българския печат като вестник "Култура", който след шест месеца ще спре да излиза в сегашния си вид, с този екип, с тази редакционна политика. Той формално ще остане, но ще преживее трансформация в нещо друго, различно. И пак ви обясняват: Не ревете, не се лигавете, не се излагайте, тия никой вече не ги четеше, вестникът е съсипан, тиражът е смешен и т.н. Цял един председател на комисията по култура в парламента, в лицето на Вежди Рашидов се произнесе с в този дух по случая пред сайта "Блиц".
"Капитал дейли" пристигна, а "Култура" се е запътила към мястото, където вече почиват в мир и съгласие със себе си вестник "Преса", вестник "Новинар", списание "Тема", вестник "Десант", седмичникът "Всеки ден", вестник "Заман-България". Всичко това само за три години. Само в столицата. И пак ни убеждават и ще ни убеждават, и занапред - от други медии, от социални мрежи, сайтове, форуми: "Не плачете за тях! Те са капиталци! И за ония не ревете! Те са червени боклуци! Не хленчете за другите? Тия пък бяха обикновени боклуци!"
Може да бяха всякакви тези издания, но за повечето от тях може да се каже, че от страниците им не течаха лиги по властта и лично по министър-председателя. На първите им страници не пишеше, че правителството е сритало нечий задник: зелен, син, червен, жълт. Не се носеше мирис на похот, родена от съешаването им с управляващите. И разбира се, тая вестникарска хекатомба няма никаква връзка с твърденията, не, с обвиненията, че България е на дъното по свобода на словото в ЕС и не само там. Ама хич няма.
Една част от българските вестници са на ръба на оцеляването, защото са прекалено "некадърни", за да се наведат и целунат царствения задник на ГЕРБ. За други обаче, това е станало автоматично действие. Те, с "професионалния" си усет са разбрали, че е по-добре да си любовница на: "Вие сте прости и аз съм прост", отколкото да ти бият шута отзад. Но нека знаят, да прощава поетът, че: "Суджукът е малко. Суджукът, не стига деца" и в борбата за него сами ще си наритат задниците. Под всеобщия кикот.