Не ги дават - 2

Фарсът с оставките на министрите на регионалното развитие, вътрешните работи и транспорта от кабинета "Борисов 3" днес ще премине в следващата си фаза със заседанието на Коалиционния съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Няма особено значение какво ще е взетото решение. Дали с Николай Нанков, Валентин Радев и Ивайло Московски или без тях, правителството на ГЕРБ остава еднакво вредно за обществото и времето му изтича. Критичната маса от грешки и глупости нараства лавинообразно и скандалите сред управляващите от веднъж месечно са вече веднъж седмично с тенденция да станат всекидневни. Нараства и броят на заявленията, че управлението е стабилно, което е сигурен признак за обратното.
Историята около трите оставки разкри за пореден път наличието на втори властови център в ГЕРБ в лицето на Цветанов и отслабването на хватката на Борисов около съпартийците му. Минаха времената, когато думата на премиера бе закон. Ако бе иначе, сега щяхме да обсъждаме новите министри, а не дали и колко от подалите оставки ще си отидат. В съответствие със законите на жанра едноличният лидер попадна в хватката на апарата и собственото му отроче вече диктува волята си. А отрочето дори си има име и то е Цветан Цветанов. Човекът, който работи с кадрите. Класически случай.
Случаят с подадената, но неприета, оставка на депутата Делян Добрев бе първият, но не и последен път, в който депутатите от ГЕРБ се готвят да бламират партийния лидер. След първоначалното стъписване започна кампания за тяхното оставане, увъртане, препращане към Коалиционния съвет.
Председателят на НС Цвета Караянчева, която преди година издаде вопъла: "Ние не даваме Делян!", сега доста по-уверено отрязва, че депутатите от ГЕРБ не са съгласни с оставките. Самият Цветанов каза, че "оставките са въпрос на разговори". Очевидно не с Борисов, който по казуса трайно е на заден план и видно е безпомощен да предотврати още един тежък удар по морала на партията си. Да се оправя, ние им броим дните.